Христо Узунов (22 октомври 1878 – 11 април 1905)

115 години от гибелта на Христо Узунов (22 октомври 1878, Охрид – 11 април 1905, с. Цер, Демирхисарско) – деец на македоно-одринското революционно движение. Син на учител, поборник на българското църковно и просветно дело, отровен от агенти на сръбската пропаганда в Куманово (1885). 

 Завършва педагогическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия (1896). През 1896 г. е включен в редовете на ВМОРО от Даме Груев. Като учител в Охрид е член на революционния комитет, в който участва и майка му Анастасия Узунова. Развива организационна дейност в Охридска околия.

 Заради борбата си против сръбската пропаганда в Македония е арестуван (1898–1899). Впоследствие укрепва организацията в Охридско и Стружко и формира първата организационна чета в района. След нов арест (1902–1903) става главен войвода на Охридски район. Делегат е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг на ВМОРО (1903). Член е на Охридското революционно горско началство и началник на въстаническите сили в Охрид и Охридска околия. 

 В Илинденско-Преображен-ското въстание предвожда чета и води сражения с турските войски. След въстанието възстановява организацията в Битолско и устройва училища в пострадалите селища. Секретар е на Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904) и инструктор – ревизор на четите. Противопоставя се на гръцката и сръбска въоръжена пропаганда в района. В с. Цер четата му попада в обсада на турска войска, въоръжена с артилерия. За да предпазят населението от безчинства се самоубива заедно със своите другари.