Ще роди ли пандемията ново балканско политическо лидерство?

27/04/2020

Ще роди ли пандемията ново балканско политическо лидерство? 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4. 


На 16 април 2020 г. президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски съобщи, че предлага на служебния кабинет на страната с премиер Оливер Спасовски да продължи извънредното положение в държавата. Пендаровски направи това съобщение след заседанието на ръководения от него Съвет за национална сигурност и след задълбочен анализ на ситуацията със заразата от коронавирус в цялата страна. Самото предложение към кабинета вече дава достатъчна ориентация за истинското положение в Северна Македония, както и за необходимостта извънредните мерки за борба против заразата да бъдат продължени с още тридесет дни. Значи, поне до 16 май т.г., както уточняваме в информацията за това в нашите „Новини за Република Северна Македония“. 

Разбира се, служебният кабинет на премиера Оливер Спасовски прие предложението за продължаване на извънредното положение и издаде съответните разпоредби по този повод. То, ако питате мен, нямаше и какво допълнително да се уточнява или да се преформатира, защото за всички в държавата бе ясно, че карантината няма „да мине“ само с един месец. В Скопие са свикнали при подобни ситуации да хвърлят по едно око на съседите – как те се справят със ситуацията и тогава да определят своето поведение. Някаква историческа традиция ли ги кара на това, или негласно признават липсата на достатъчно политически опит, или и едното, и другото, но ставаме свидетели на формулиране и вземане на решения, повлияни до голяма степен от мерки, които непосредствените комшии взимат. В случая политиците край Вардар се ръководеха преди всичко и без притеснение от мерките, които в Сърбия режимът на президента Александър Вучич предприема в борбата против вируса. В това число и решението на властите за въвеждането на полицейски час, който драстично бе увеличен около християнските православни празници Цветница и Великден. Някакви стари рефлекси от времето на Титова Югославия за съобразяване с Белград ли бяха задействани отново, или така е по-лесно и безотговорно, или нещо друго, но в крайна сметка се създаде представата, че политиката за борба против коронавируса в Северна Македония е копи-пейст на тази от Сърбия. А практиката в другите съседни държави предлагаше също така модели, които биха могли да бъдат ползвани. 

И за това информираме в нашите „Новини“, но отново се изкушавам да изразя учудването си от 85-часовата пълна изолация, на която бяха подложени гражданите на Северна Македония около най-големия православен празник на вярата – Възкресение Христово. От петък в 16,00 часа до вторник в 5,00 часа полицейският час забранява каквото и да е излизане от домовете на хората, като заповедта е придружена с широк списък от наказания, с които нарушителите биха били „дарявани“. Да не пропусна да напомня – става дума за нощта на Разпети петък срещу събота, на вечерта и нощта на самото Възкресение на Божия син, на самия ден на празника и в понеделник срещу вторник. Не че и у нас, в България, властите не дадоха примери на лишени от логика заповеди и решения, на медийни недомислици и PR несръчност, като онези среднощни брифинги, на които бе съобщено, че само след няколко часа изходите на столицата София ще бъдат блокирани напълно за влизане и излизане. 

Толкова ли беше трудно решението да бъде обмислено и взето навреме, за да имат хората възможност да се подготвят или да променят плановете си за празнуване, за които вероятно са се готвили седмици наред. Въобще, уважаеми читатели, с удължаване или не на срока за действие на мерките от извънредното положение, с полицейски час или не, с неговото достигащо до абсурд „разтегляне“ във времето, или не, някои общи изводи от пандемията в нашето обкръжение се налагат като задължителни. И раждат надеждата, че и Балканите, както светът, след заразата няма да бъдат същите. И че на мястото на сегашния политически елит на Балканите ще дойде нов и по-добър. На първо място стана ясно, че заразата не прави разлика между социалното положение на хората, които поразява. Казвам това преди всичко заради факта, че доста политици, които вероятно при други ситуация са се чувствали недосегаеми или защитени повече от „простосмъртните“, сега бяха засегнати и се наложи да бъдат карантинирани. 

Не говоря за популярни и в известна степен екзотични случаи като този с британския премиер Борис Джонсън, или с члена на кралската фамилия във Великобритания. Говоря за хората от нашите ширини и преди всичко за Северна Македония. Две от най-популярните политически личности в държавата – партийните лидери Зоран Заев и Християн Мицковски също станаха жертва на заразата и доброволно се оттеглиха в самоизолация. Е, оттам те продължиха активната си медийна и политическа работа, но така или иначе бяха вписани в списъка на заразените. Но ако тяхната симптоматика, оказала се в края на краищата отрицателна, е била предизвикана от среда, в която и двамата са изпълнявали своите задължения на политически лица и на партийни лидери – интервю по един от скопските ТВ канали, то какво да кажем за една друга група министри, начело със служебния премиер Оливер Спасовски.

 При тях заразата е дошла от невнимателен контакт с техен съпартиец, кмета на Куманово Максим Димитриевски. Северният град, близо до границата със Сърбия, заедно с Прилеп е едно от огнищата на заразата. Но очевидно самонадеяността и липсата на предпазливост на кмета, пък и на неговите гости от Скопие, са били добра хранителна среда за заразяването на Спасовски и останалите министри. И сега, какво? Как какво – в самоизолация с надеждата, че пробите ще бъдат отрицателни. А аз разказвам всичко това за да изразя надеждата си, че и в условията на остра и яростна криза, като тази с коронавируса, могат да се появят шансове хората на властта да бъдат приземени, да си дадат сметка, че предпазните мерки, които те разпореждат, са задължителни преди всичко за тях, а после за останалите хора. И че статутът на политик или държавник, който са си извоювали, не им дава по-голяма защита от вируса,поразяващ хиляди по целия свят. Познавам манталитета на политиците в Северна Македония, огромното им самочувствие на хора от друга орбита и затова заразата е начин те да бъдат отрезвени и вкарани в някакви цивилизационни стандарти, в които иначе се кълнат под път и над път. 

Поне такава да бъде ползата от епидемията, надявам се. От друга страна, епидемията даде шанс на политическата сцена да се появи едно ново лидерство, което до този момент само е загатвало за своите претенции и за своите възможности. Досега много пъти съм писал и говорил за лошото качеството на балканското политическо лидерство, което дойде на власт обременено от някакво тъмно и неясно, почти криминално или националистическо минало и управлява дълго и упорито със средства, близки да авторитарните. Този стремеж към авторитаризъм се проявява и сега по време на епидемията с коронавируса, няма никакво съмнение. Но ако той има своето оправдание в извънредната и сложна ситуация със заразата, всеки един маниер на политическо поведение, различен от авторитаризма на един Вучич в Белград, да речем, прави впечатление. 

Все си мисля, че президентът на Северна Македония Стево Пендаровски дава такъв обнадеждаващ пример. Вярно, освен епидемията, ситуацията в държавата има допълнителни характеристики, които я усложняват – разпуснат парламент, нежелание на спикера Талат Джафери да го свика, служебен кабинет с мандат само да организира и проведе предсрочни парламентарни избори, които пък бяха отложени тъкмо заради пандемията. Оказва се, че единствената легитимна институция в страната в момента е президентската, която получи шанса да се докаже, или да се провали, в сложната политическа мултиетническа специфика на Северна Македония. 

И смятам, че Пендаровски се държи тъкмо като лидер на държавата, без да излиза извън пълномощията, които конституцията е определила на институцията му. А това никак не е малко. Премерено медийно поведение, активна работа с партньорите от другите държави, спокоен и уверен оптимизъм към своите съграждани, това виждам сега. Разбира се, не изключвам да получа упреци, че излишно фаворизирам сегашния президент на Северна Македония предвид неговото идеологизирано партийно и гражданско минало. Хора, познавам Пендаровски от години, знам отлично CV-то му, имам своите сериозни резерви по някои негови тези или ходове, дори предполагам, че бе издигнат за президент от „дълбоката държава“, по сполучливото определение на доц. Наум Кайчев, която всъщност управлява страната. (То, май и друга „държава“ в Северна Македония няма!) 

Познавам и неговите люшкания по темата за правата на българите в страната, продиктувани през годините от моментната политическа конюнктура. Но смятам, че в момента той е силната и ефективна политическа фигура при съседите. И затова приемам всичко това като още един от позитивите, които трябва да извлечем от епидемията. И още едно, без да бъде последно. Не знам как ще се промени светът след епидемията и доколко той няма да е същият, но съм сигурен, че оттук нататък политическите елити ще бъдат принудени да навлязат още по-навътре в света на новите технологии. И да ги ползват по начин, който би могъл от корен да промени досегашната дълголетна парламентарна и административна практика. От корен, казвам. 

Например правителството в Скопие не можа да присъства на официалното издигане на флага на Северна Македония пред централата в НАТО, което означаваше окончателния формален край на присъединяването на държавата към Алианса. Изгледа го по мониторите в Скопие, което пък не направи церемонията по-малко легитимна. Значи може и така – дистанционно. Както и заседанията на кабинета, а в последно време и пресконференциите за ситуацията със заразата, които се дават в сградата на правителството от министъра на здравеопазването Венко Филипче. 

Примери за активното ползване на IT технологиите като заместител на прякото и непосредствено участие по време на епидемията – колкото искате. И затова си мисля, че наистина светът, дори и на Балканите, след коронавируса няма да бъде вече същият, като искрената ми надежда е и политиците у нас, в Северна Македония, на Западните Балкани да не бъдат същите. Просто да станат по-добри. Но кой съм аз та да искам това. А толкова ли е много то? 

Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024