Събитието според очевидци ще остане паметно за тази родолюбива формация, на която съдбата ще предопредели важна мисия. Независимо от трудностите, тя ще подпомогне на мнозина изстрадали сънародници, които пресичат границата с България без средства, често с невръстни деца, трудно намират препитание и дом.
Наред с взаимоспомагателната и благотворителна дейност, съюзната организация ще изпрати през годините многобройни апели, декларации, писма и пр. до Обществото на народите, Великите сили, политици, общественици, интелектуалци, в които протестира срещу Ньойския договор, оставил зад граници територии с многочислено българско население. Материалите са придружени с доказателства за българския характер на Македония, а изразените желанията са предимно в две насоки:
1. Завръщане на бежанците в родния край след гарантиране на правата им
и
2.
Спазване на клаузите за покровителство на българското малцинство. Братствената организация ще смени няколко наименования, ще премине през много изпитания, вкл. и разформироване, за да се възстанови на 5–6 януари 1990 г. по време на конгрес в София под името „Съюз на македонските културни-просветни дружества в България“.
Отделни членове от Устава са публикувани през 1920 г. във вестник „Македония”, а след близо едно десетилетие и в Албум-алманах „Македония”. Съюзните статути в цялост не са обнародвани до днес, въпреки че става дума за една от най-дълголетните организации на македонските българи, чийто ръководен орган – Изпълнителен комитет, е избран преди войните за национално обединение.
Първото им цялостно обнародване и анализ на приетия преди век устав на Съюза на македонските братства в България е направено в сп. „Македонски преглед“ (2019, кн. 4).
Доц. д-р Александър Гребенаров
0 коментара:
Публикуване на коментар