Ситуацията в Македония в навечерието на Илинденското въстание

неделя, 17 май 2020 г.

сп. "Македонски преглед", 2003, кн. 1. Малиновски, Ан. (Полша). Политическата ситуация в Македония в навечерието на Илинденското въстание през 1903 г. … 19 - 29.

 Освен упадъка на икономиката, неотменен елемент от живота в Македония става турският тероризъм и грабежите, извършвани от многобройните банди и скитащи групи дезертьори, както и от преминаващите през страната мюсюлмански преселници и бегълци от територии- те, окупирани от Австро-Унгария или дадени в Берлин на Сърбия и Черна гора. Мнозина от новодошлите хвърлят вината за тежкото си положение върху жителите на Македония и „отмъщават“ на местното население. 

„Отмъщението“ се изразява най-често в подпалване на славянски селища. Така например, в периода от юли до септември 1878 г. в Битолско са изгорени 12 села, а в Пиянечко — 302 . Неблагоприятното стечение на различни обстоятелства става причина освободителните стремежи на българското население в Македония след Берлинския конгрес да се окажат в упадък, за да се възродят отново едва през деветдесетте години на XIX век. Дейна роля в движението изиграва основаната в края на 1893 г. 

Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сред основателите на та- зи организация са изтъкнатите български революционери Даме Груев и Христо Татарчев, а от 1894 г. неин ръководител става Гоце Делчев3. Основната цел на дейността на по-късната ВМОРО е освобождението на областта. Лозунгът за автономия на Македония и Тракия е само тактически ход, тъй като споменът за обединението на Княжество България с Източна Румелия е бил много пресен...

Целият материал четете по-долу:


 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020