Освен упадъка на икономиката, неотменен елемент от живота в
Македония става турският тероризъм и грабежите, извършвани от многобройните банди и скитащи групи дезертьори, както и от преминаващите през страната мюсюлмански преселници и бегълци от територии-
те, окупирани от Австро-Унгария или дадени в Берлин на Сърбия и
Черна гора. Мнозина от новодошлите хвърлят вината за тежкото си положение върху жителите на Македония и „отмъщават“ на местното население.
„Отмъщението“ се изразява най-често в подпалване на славянски селища. Така например, в периода от юли до септември 1878 г. в
Битолско са изгорени 12 села, а в Пиянечко — 302
.
Неблагоприятното стечение на различни обстоятелства става
причина освободителните стремежи на българското население в Македония след Берлинския конгрес да се окажат в упадък, за да се възродят
отново едва през деветдесетте години на XIX век. Дейна роля в движението изиграва основаната в края на 1893 г.
Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сред основателите на та-
зи организация са изтъкнатите български революционери Даме Груев и
Христо Татарчев, а от 1894 г. неин ръководител става Гоце Делчев3.
Основната цел на дейността на по-късната ВМОРО е освобождението
на областта. Лозунгът за автономия на Македония и Тракия е само тактически ход, тъй като споменът за обединението на Княжество България с Източна Румелия е бил много пресен...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар