Албанците в Северна Македония странят от езиковия спор с България

понеделник, 1 юни 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5.

Д-р Антон Панчев

Широк отзвук в албанските медии в Република Северна Македония получиха думите на лидера на партия „Съюз за албанците“ Зиядин Села, отправени към президента на страната Стево Пендаровски. Става дума за реакцията на Пендаровски, че е възможно в Скопие да се откажат от членството на Република Северна Македония в ЕС, ако са принудени да се отрекат от „македонския език“.

Точните думи на Зиядин Села са: „Изобщо не мога да се съглася с Вас, когато казвате, че Република Северна Македония би трябвало да се откаже от интеграцията в Европейския съюз, ако Република България поставя условие македонският език да бъде посочван в официалните документи на ЕС като „официален език на Република Северна Македония“. Не, господин президент, гражданите на тази страна никога няма да приемат да се откажат от ЕС. Аз разбирам добронамерено Вашата емоционална реакция във връзка с българското условие относно македонския език. Това, което не мога да разбера, е как и след това българско условие, Вие лично и македонският политически елит като цяло, не сте започнали поне да се опитате да разберете как се чувстват албанците в Република Северна Македония, където непрекъснато се подценява тяхната национална идентичност“. 

След това албанският политик продължава: „Достатъчно е да погледнете в своя двор, защото Република Северна Македония, президент на която сте Вие самият, оспорва това право на албанците, свеждайки албанския до „език, който се говори от над 20% от гражданите и който е различен от македонския…“. Тръгвайки от принципа „не му прави на другия това, което не желаеш някой да ти прави на теб“, се надявам, че заедно с Вас и с други македонски политици със свободна мисъл ще се обединим за осъществяването на нашия европейски идеал и ще изменим тази ретроградна конституция, че най-накрая ще наречем албанския с името му албански език, изоставяйки по този начин логиките на един мрачен период на историята“. 

 И в средата на месец май Зиядин Села продължи да развива своята идея за промяна на конституционния статут на албанския език. Това трябвало да се направи посредством приемането на нова конституция на Република Северна Македония, тъй като настоящата признавала само един държавообразуващ народ. По-специално, иска се промяна в Допълнение 5, което третира езиковите права. 

Според Села, освен „македонският език“ и неговата азбука, трябва да се добави и албанският език. Албанците не можели да приемат каквато и да е дефиниция, която изрично не придава ясен конституционен статус на албанския език. Той се аргументира, че това искане се прави по същите причини, по които „някой не приема езика на македонците“. 

Зиядин Села оспорва и някои от конституционно закрепените резултати от договора с Гърция, защото на гражданите на Република Северна Македония, които не са „етнически македонци“, им е наложено да се записват като „Македонци/граждани на Република Северна Македония“ , подчерта председателят на „Съюза за албанците“. Албанските медии в Република Северна Македония широко следят и отразяват изявите на българските лидери. 

Показателен за интереса на албанските медии, журналисти и анализатори е фактът, че те вече се опитват да пишат аналитични материали по темата, като си задават въпроси и търсят отговори за възможните последици за албанците и за позицията, която би трябвало или не би трябвало да заеме албанският политически и експертен фактор в Република Северна Македония по отношение на спорните въпроси между София и Скопие. Почти всички албански анализатори в Република Северна Македония се обединяват около тезата, че албанците в тази страна трябва да бъдат „неутрални“ в споровете между София и Скопие във връзка с „македонския език“, както и по въпросите, свързани с историята и идентичността.

 Основните аргументи за този „неутралитет“ могат да се сведат до следното: албанците не трябвало да поддържат македонската страна, защото мнозинството от „македонците“ отново щели да бъдат „неблагодарни“ към албанците и щели да продължават да се противопоставят на всяко албанско искане за повече колективни права, дори албанските партии да подкрепят македонските искания спрямо България. 

Също така, България е показвала приятелска политика спрямо албанците като цяло през последните десетилетия, особено по отношение на Косово – бързото признаване на независимостта на тази държава през 2008 г., поканата за Косово за участие в Срещата на върха през май 2018 г. в София, подкрепата за евроинтеграцията на Албания и други подобни стъпки. Въпреки тази позитивна политика на България обаче, албанците трябвало да си дават сметка за междуетническите отношения в Република Северна Македония. 

Мнението на някои албански журналисти е, че евентуална подкрепа за позицията на България само би възмутила и настроила негативно „македонците“, докато албанците не биха получили никаква полза от едно повишаване на напрежението в страната. В тази връзка се появяват и твърдения за някои враждебни актове на България към албанците в близкото или по-далечното минало, като насилия в периода на Втората световна война или дарението от български оръжия на Скопие по време на конфликта през 2001 г. 

 В албанските медии се обсъжда дори вариантът каква би трябвало да бъде позицията на албанските партии в Република Северна Македония, ако се появи вероятност СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ да се договорят да оттеглят страната от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България? Мнението е, че албанските депутати не трябва да гласуват „против“, а да се „въздържат“, ако се стигне до такъв сценарий. Една такава журналистическа позиция още веднъж подчертава предпочитанието на албанските политически партии за запазване на „неутралитет“ в спора, за да „не се тръгне нито срещу македонските партии, нито срещу международния фактор“. 

 Албански журналисти поставят интересни въпроси и от областта на науката, т.е. как трябва да действа един албански учен, който пише за миналото на Македония и из архивните документи среща наименованието българи, а не „македонци“? 

Задава се абсурдният въпрос – трябва ли този изследовател да цитира оригиналния документ такъв какъвто е, или да действа според „принципите“ на македонската историография и там, където пише българин, да го замества с „македонец“? Правилно се посочва, че „в науката нещата трябва да бъдат каквито са“, но противно на всякаква логика, се посочва, че „албанците в Република Северна Македония се намирали в една особено проблематична ситуация“, заради крехките междуетнически отношения. Съществувала опасност, ако се използвала думата „българин“ така, както е в оригинала, този текст да се схванел от македонските историци като тенденциозен! 

Подобни призиви показват, че всъщност не става дума нито за „неутралитет“, нито за придържане към научните стандарти. Срещат се и идеи албанските политици в Република Северна Македония да се опитат да посредничат, за да подпомогнат преговорния процес между Скопие и София, с цел разрешаването на противоречията и така да премахнат важна пречка пред евроинтеграцията на страната, но конкретни стъпки в тази насока не се предлагат.

1 коментара:

  1. Да се отворят архивите в Турция и да видят макетата защо говорят бълг.език,а не “македонски“.Аман от заблудени овце и упорити комплексари.

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020