Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6
140 години от рождението на Тихомир Павлов, (истинско име Александър Александров Павлов) (14 юни 1880, Казанлък – 2 декември 1937, София) – писател, поет, публицист, журналист. Завършва право в Софийския университет.
Редактор е на вестниците „Епоха“, „Народ“ и др. Автор е на много книги за миналото и положението на българите, останали под чуждонационално управление, като: „От Тимок до Морава“ (1918), „Българите в Моравско и Тимошко“ (1931), „Сърбизмът и българщината на Балканите“ (1933) и др.
Изследванията му са изградени върху сериозна документална основа и в тях историческите доказателства за българския характер на тези земи са подкрепени с анализ на езика, фолклора и бита на местното население. Завладяващ е неговият разказ за дейността на двете български легии и на българските революционери, сблъскали се със сръбската агресивна политика и арогантност – Хайдут Велко, Георги С. Раковски, Илю Марков, Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев. Т. Павлов от своите ранни години става член на ВМОРО и се включва в революционните борби в Одринско, където известно време е войвода на чета.
Впоследствие действа в Битолско, взема участие и в политическите борби по време на младотурското управление.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар