(светско име Наум Паскалев) (юни 1870, Охрид – 7 януари 1938, София), висш духовник.
Учи в родния си град и в свещеническото училище в Одрин. Встъпва в монашество (1889) и е ръкоположен за йеродякон през 1890 г.
Завършва Московската духовна семинария (1897). Повикан да служи на Екзархията, се отказва да учи в духовната академия и се(светско име Наум Паскалев) (юни 1870, Охрид – 7 януари 1938, София), висш духовник. Учи в родния си град и в свещеническото училище в Одрин. Встъпва в монашество (1889) и е ръкоположен за йеродякон през 1890 г.
Завършва Московската духовна семинария (1897). Повикан да служи на Екзархията, се отказва да учи в духовната академия и се завръща, за да стане учител в скопското педагогическо училище (1897–1899).
Председател е на църковните общини в Дойран (1900), в Кукуш (1901–1903) и в Солун (1903–1908).
Архимандрит (1897); хиротонисан за епископ с титлата Брегалнишки (1908); викарий на Скопската епрахия (1908–1909).
През 1910 г. за кратко е управляващ Охридската епархия и с.г. е избран за Скопски митрополит. Енергичен защитник на правата на българското население в Македония и Екзархията в борбата им срещу османската власт и сръбската пропаганда.
Противопоставя се на дейността на униатската църква в Кукушко. По време на
Балканската война защитава християнското население от оттеглящите се османските войски. През Междусъюзническата война е арестуван от сръбските полицейски власти и изпратен в България.
През 1913–1915 г. управлява Одринска епархия.
През 1915 г. се завръща в Скопие, но през 1918 г. отново е принуден да напусне града.
Оглавява Струмишката епархия (1919); делегат е на Светия синод в Рилския манастир (1920–1925); управлява Лозенградската епархия (1925–1937). Поради тежко заболяване се завръща в България, където умира.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар