In Memoriam: Пандо Младенов (1924- 2020)

ПАНДО МЛАДЕНОВ 

(1924 - 2020) 

На 5 юни в Торонто, три дни преди празника Свети Дух, почина ентусиазираният младежки съмишленик на забранената  ВМРО от края на 30-те и през 40-те години на ХХ в. и предан член на  Македонските патриотични организации (МПО) в САЩ и Канада Пандо Младенов. 

Роден е през 1924 г. в неврокопското село Търлис (дн. Ватитопос, Гърция). Още като ученик той се посвещава на освободителното дело на македонските българи. Активен член е на младежките кръжоци в Неврокопската гимназия, близък другар на Методи Кърпачев, Асен Рашев, Атанас Пашков, Никола Политов, Борислав Иванов и др. 

Завършва Школата за запасни офицери, а превратът на 9 септември го заварва като офицер в 39-ти Солунски полк. Преследван от властите, П. Младенов е един от подсъдимите в процеса срещу дейци на ВМРО от 1946 г. в гр. Неврокоп. Затварян и въдворяван е последователно във военния затвор в Дупница, затвора в Плевен, трудовия лагер за строителството на язовир „Росица” и „Богданов дол”. 

След освобождаването му преминава нелегално границата на България на 24 април 1948 г. С присъда от 9 октомври с. г. състав на Неврокопския съд, председателстван от Михаил Сматракалев, му издава задочна смъртна присъда. Преживява трудни години в емиграция. На 24 април 1949 г. пристига в Канада. 

След две години в Торонто идва и нелегално емигриралият от България негов брат Георги Младенов. Двамата, посветени изцяло на съдбата на Македония, участват активно в дейността на МПО, която организация възприемат като единствената крепителка на българския дух в Новия свят. Събират документи, установяват траен контакт с канадски политици, с Иван Михайлов, чиято дейност подпомагат. 

Срещат се и осъществяват съвместна политико-пропагандна работа с най-изявените дейци на организацията. Двамата участват в различни периоди в ръководните й органи. Ценен документален материал за изследователите на МПО се съдържа в тяхната кореспонденция с Иван Михайлов, Асен Аврамов, д-р Аспарух Исаков, свещ. Георги Николов, представители на висшия клир на Българската православна църква и др., както и в подробните им лични свидетелства за паметната им среща с Ив. Михайлов през януари 1990 г. в Рим, на която присъства и проф. Димитър Гоцев, както и за разговорите им с хърватския президент Франьо Туджман и с президента на Р Македония Киро Глигоров. 

 Пандо Младенов написа автобиографичната книга „Въ Македония и далеко отъ нея”, издадена в България през 2005 г., в която, освен посочените документални материали, е поместена и най-важната част от словата, статиите им в печата, както и портрети на редица дейци на МПО, като Йордан Чкатров, Благой Марков, Любен Димитров и др. 

Двамата братя през годините проявяват активно отношение и подпомагат материално и дейността на възобновения Македонски научен институт, сред членовете на който те имат много приятели, колеги и съмишленици. Пандо Младенов остави ярка диря в пантеона на неподправения, искрения, възторжения български патриотизъм. Докрай, с душа и сърце, той беше посветен на Отечеството си и, макар и далече от него, живееше с неговата съдба до последния си дъх. 

Мир на праха му! Светла му памет!

Димитър Шалев