"...Един от военнопленническите лагери, в който попадат най-много етнически българи от бившата югославска армия, се намира край град Тимишоара, център на румънската част на областта Банат. Пленени от германските военни части предимно след като са дезертирали от армията и по пътя за дома си, в лагера пленниците са използвани за военнополева работа.
Поради липсата на достатъчно храни и продоволствия те изпадат в бедствено положение, а наред с това са застрашени и от перспективата да бъдат изпратени в пленнически лагери на територията на Германия. В такъв момент, към края на април 1941 г. в дома на банатския българин Антон Лебанов в близкото до Тимишоара с. Винга се получава бележка, написана на български език и подписана от инженер Иванов. В нея от името на “повече от 1000 българи от Македония и Банат” се отправя гореща молба за съдействие с оглед освобождаване от пленничеството7
За да се разберат по-добре последвалите действия на А. Лебанов, би трябвало да се представи с няколко думи неговата личност. Роден през 1912 г. в семейство на банатски българи във Винга - селището на чипровските българи-католици, Антон Лебанов завършва гимназия в Тимишоара през 1931 г. и право в Клуж през 1936 г. След като приключва стажа си във Винга и военната служба, той започва работа като адвокат в родното си село. Наред с това, още от младежките си години, той се изявява и като творческа личност - поет и журналист, със силна
патриотична нагласа. Неговата поезия, писана на банатския български диалект, е призив за етническо самосъхранение и възраждане на общността на банатските българи. През 1935 г. в Тимишоара се появява първият брой на в. “Банатски български гласник”, с редактор Карол Телбиз(ов) от с. Стар Бешенов (дн. Дудещи веки), който излиза като печатен орган на българското малцинство в румънски Банат. Лебанов сътрудничи със статии и стихове във вестника и е негов представител във Винга, а след изселването на К. Телбизов в България през ноември 1940 г., той поема цялата работа по издаването до собственото му преселване през 1943 г. Вестникът става изразител и генератор на процеса на едно ново етно-национално възраждане на банатските българи, чиято крайна цел е тяхното пълно приобщаване към българската нация.
Същевременно Лебанов развива и активна дейност по организационното обединение на българите и отстояването на техните малцинствени интереси в Румъния. Той е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на създаденото през 1939 г. Българско народно общество в Банат..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар