75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония

вторник, 7 юли 2020 г.

75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6.

Д-р Володя Милачков

 Съдебните процеси се провеждат в условията на безогледно налагане на македонизма. Те имат за цел да накажат проявите на българско национално самосъзнание. „Правова“ форма на преследването на българщината e Законът за съдене на престъпленията против македонската национална чест (1944). 

Той третира като престъпления деянията, засягащи „честта на македонския народ“, в случаите, когато не могат да бъдат квалифицирани като „подпомагане на окупатора“ (т.е. българските власти). На съдебно преследване се подлага всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български. По цяла Македония през 1945 г. са проведени множество процеси и са издадени стотици присъди по Закона за „националната чест“. 

 Сред първите подсъдими са духовните водачи на населението във Вардарска Македония, участници в борбата срещу сръбските режими от 1913–1915 г. и 1919–1941 г., дейци, оглавили българското национално-културно дело в годините на българското управление в областта през 1941–1944 г. 

 На 2 юни 1945 г. съдът в Скопие осъжда на смърт героите на Скопския студентски процес от 1927 г. и всепризнати политически дейци в Македония в годините на освобождението – Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и Спиро Китинчев. Те, както и останалите шестима подсъдими по процеса, са обвинени, че са работили за възраждането и победата на българската национална кауза в Македония, като по този начин са действали против „своя собствен народ“. Д. Чкатров от Прилеп, брат на Йордан Чкатров, е активен деец на Македонската младежка тайна револю-ционна организация и строителен инженер. 

 След разгрома на кралска Югославия (април 1941) работи за изграждане на българска администрация и за заличаване на последиците от сръбския режим във Вардарска Македония. Заради цялостната му дейност и непоколебимото му българско съзнание е съден от македонските власти в НР Македония през 25 май – 2 юни 1945 г. заедно със своите съидейници д-р Д. Гюзелев от гр. Дойран, доктор по философия и директор на радио „Скопие“ от юни 1942 до 1944 г. и видния скопски общественик и икономист Сп. Китинчев от Скопие, кмет на родния си град и женевски възпитаник. 

Към тяхната група от обвиняеми са включени също и областният управител на Скопие – доктора по правни науки Димитър Раев, д-р Благой Панчев – помощник кмет на Скопие, д-р Панайот Хитров, Азис Ибраим, Захари Иванов и Никола Икономов. Съдебните заседания се провеждат в една от залите на офицерския клуб на Скопие в присъствието на нарочно доведени клакьори. 

Тримата основни обвиняеми не отричат, че са се борили за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация. Те са осъдени на смърт чрез разстрел. Д. Гюзелев и Д. Чкатров скоро след произнасяне на присъдата са разстреляни край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово. 

Спиро Китинчев е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 20 години каторга. Той умира след една година в затвора Идризово от туберкулоза и изтезанията, на които е подложен. 

За времето от февруари до април 1945 г. на три процеса в Щип са издадени 16 смъртни присъди. Военният съд в Прилеп на 15 април 1945 г. осъжда на смърт 10 души, сред които уважаваните прилепски граждани д-р Петър Бърдаров, юристът Александър Хаджиздравев, учителят Димитър Найденов и др. Десет смъртни присъди издава и съдът във Велес на 29 април 1945 г., съдът в Битоля седем и т.н. Съдебни процеси с десетки осъдени на дългогодишен или доживотен затвор, конфискация на иму-ществото и пр. са проведени и в редица от по-малките градове във Вардарска Македония. Всички подсъдими са обвинени като “велико-българи”, “михайловисти”, “ВМРО-вци”, “фашисти” и врагове на “нова Югославия”.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020