Процеси в албанските политически партии в Република Северна Македония

сряда, 8 юли 2020 г.

Процеси в албанските политически партии в Република Северна Македония 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6.

Д-р Антон Панчев

 Участието на албанските политически партии на парламентарните избори на 15 юли поставя няколко основни въпроса във връзка с резултатите от тях и развитието на политическите и партийните процеси в Република Северна Македония. Може би най-важният е дали Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) ще запази мястото си на първа политическа сила сред албанските избиратели. 

За първи път от почти 15 години ДСИ е изправен пред подобно сериозно предизвикателство, защото коалицията между „Съюза за албанците“ и партия „Алтернатива“ има своите добри шансове да получи най-много гласове сред албанския електорат. В Република Северна Македония няма достоверни проучвания на общественото мнение, поне що се отнася до нагласите сред албанските избиратели, но при анализа на тенденциите от предходните избори може да се направи заключение, че разликата между ДСИ и коалицията „Съюза за албанците“ – „Алтернатива“ ще бъде от няколко хиляди гласа, неизвестно в чия полза. 

 Вторият въпрос е, дали СДСМ ще получи значителен албански вот, както на парламентарните избори през 2016 г., който да помогне на партията на Зоран Заев да победи ВМРО-ДПМНЕ. Такава беше и основната цел на предизборната коалиция с Движение „Беса“ на Билал Касами, но електоралното влияние на „Беса“ също е неясно. 

Тази коалиция беше резултат от хода на политическите процеси сред албанските партии, тъй като „Съюз за албанците“, който си партнираше с „Беса“ през последната една година, избра да сключи предизборна коалиция с партия „Алтернатива“, а обща коалиция между тези три формации беше невъзможна, след разцеплението в „Беса“ през 2018 г. и последвалото създаване на „Алтернатива“. 

 Третият въпрос е, дали Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи ще успее да оцелее на тези избори след като през 2016 г. успя да вкара само двама депутати в парламента, а на местните избори през 2017 г. изчезна от картата в много от общините, които са населени предимно с албанци. Ако тази партия не успее да вкара поне един депутат в парламента, очевидно ще бъде обречена на изчезване от политическата карта на страната. Противопоставянето между албанските партии и в тази кампания се гради много повече на личностните и груповите борби, отколкото на някаква идейна и програмна основа. 

В техните предизборни програми и платформи няма нещо напълно ново, като всички те обещават увеличаване на колективните права на албанците в Република Северна Македония, ако са част от следващото правителство. Идеята на Али Ахмети, лидер на ДСИ, за албански министър-председател на Република Северна Македония, предизвика най-голям интерес и дебат в албаноезичните медии в страната. Лидерите на останалите албански партии я окачествиха като предизборен маньовър, за да се пренесат разговорите от обвиненията за провалите на ДСИ във властта към една популистка идея, която само може да влоши междуетническите отношения в страната. 

Срещат се и други идеи, като тази на лидера на ДПА Тачи, който предлага създаването на двукамарен парламент, като втората камара да е изградена на принципа на етническото представителство. Подобни предложения, които целят промяната на конституционния статут на македонската държава, са често срещани в предизборната реторика на албанските лидери в страната, като и тази кампания не прави изключение. 

 Същевременно стана ясно, че в Република Северна Македония може да се появи нова албанска политическа партия. На 12 юни на митинг, проведен в Прищина, председателят на Движението „Самоопределение“ и доскорошен премиер Албин Курти, обяви че неговата партия планира да създаде свой клон в Република Северна Македония. 

От повече от една година „Самоопределение“ има свой клон в Албания, който така и не успява да се превърне в пълноценна политическа партия и да овладее значим електорален дял в тази страна. За навлизането на Движението „Самоопределение“ на македонската политическа сцена се говори от доста години, почти от самото основаване на тази политическа структура през 2005 г., като от тази партия нееднократно са заявявали подобни намерения. Активисти на „Самоопределение“, както и самият лидер, често са участвали в различни политически прояви в съседната на Косово Република Северна Македония през годините и са се намесвали пряко и непряко в политическите процеси сред албанците там. Албин Курти е участвал на митинги в Република Северна Македония, като на президентските избори през 2019 г. публично подкрепи кандидатурата на проф. Блерим Река, а впоследствие проф. Река беше министър на европейската интеграция в правителството на Курти. Албин Курти и Движението „Самоопределение“ поддържат най-близки контакти със Зиядин Села и „Съюза за албанците“, като от тази партия са се опитвали да печелят поддръжката на албанския електорат, демонстрирайки своята близост със „Самоопределение“.

 Безспорно е, че Албин Курти е сред най-подкрепяните политици сред албанците на Балканите и неговото влияние надхвърля границите на Република Косово, а Движението „Самоопределение“ се опитва да си изгради образа на общоалбански политически проект, който ще донесе така желаната промяна по отношение на борбата с корупцията и бедността, както и национално обединение на албанците под някаква неясна форма. Въпреки това заявление на Курти, все още не е ясно дали Движението „Самоопределение“ ще основе политическа партия просто като свой клон или ще се насочи към разширяване на мрежите си на влияние и ще си взаимодейства с вече съществуващи албански партии в Република Северна Македония. Ако се насочи към създаване на политическа партия там, това ще повлияе в някаква степен върху политическите процеси сред албанците в страната, но една такава структура едва ли ще доведе до някакви по-радикални изменения на политическата сцена, тъй като повечето от албанските партии в страната вече са стабилизирани в известна степен и трудно нов политически субект би завзел значителен дял от електората. 

Регистрирането на Движението „Самоопределение“ като самостоятелна партия по-скоро ще отнеме от гласовете на опозиционното настроените срещу Демократичния съюза за интеграция, т.е. ще привлече гласоподаватели на „Съюза за албанците“, макар че би мобилизирал и част от негласуващите албанци.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020