Трудното мина, остава... по-трудното

петък, 31 юли 2020 г.

Трудното мина, остава... по-трудното 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 7.

Костадин Филипов

 Предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония усложниха пъзела за това кой ще управлява страната през следващите години Две важни новини дойдоха от столицата на Република Северна Македония. 

Едната е добра, другата – не толкова. Добрата новина гласи, че най-после в страната бяха проведени предсрочните парламентарни избори, за които парламентарно представените политическите партии се договориха при президента Стево Пендаровски още в края на октомври миналата година. След като веднъж бяха отложени от 12 април заради извънредната ситуация, породена от епидемията с коронавируса, те нееднократно бяха насрочвани, оспорвани, отлагани и пак пренасрочвани, докато найпосле се стигна до съгласие да бъдат проведени на 15 юли. 

На тях се възлагаше надеждата да се превърнат в изход от острата политическа, икономическа и морална криза, която тресе държавата от дълго време насам. И да се сложи началото на нов етап от реформите в страната, необходими преди старта на преговорния процес за членство в Европейския съюз, за което вече има потвърждение от Европейската комисия. Лошата новина обаче срути подобни надежди, тъй като изборните резултати повече оплетоха политическата ситуация, отколкото да я изяснят. Сега много хора край Вардар си задават елементарния въпрос: какво искахме, а какво стана? 

Стана това, което пожелаха избирателите в Република Северна Македония, нищо повече. Партиите направиха своята нетипична кампания в условията на карантина, посланията все пак бяха изпратени чрез медиите и социалните мрежи а и твърдите ядра – какво да ги агитираш? 

Каквото и да им кажеш, тяхната партийна вярност си е постоянна величина… Самият факт, че избирателната активност на 15 юли надхвърли само с някакви стотни петдесетте процента, означаваше, първо, че има голям отлив от гласоподавателите да застанат пред урните, което може да се дължи и на страха от зараза, но може причината да е друга. Второ, статистиката показва, че отливът е по-скоро при избирателите македонци, отколкото при албанците. В един момент от нощта след изборния ден се създаде впечатление, че албанските гласоподаватели са тези, които не са отишли пред урните. 

Според първите неофициални прогнозни резултати, които Държавната избирателна комисия предоставяше през следизборната нощ, най-нисък е бил резултатът –около 36–37%, в населените с албанци райони в западната част на страната. И почнаха коментари по телевизионните студия: тях ги няма тук, повечето са извън държавата, защото работят в чужбина, и така нататък. 

Но когато на следващата сутрин стана ясно, че политическите партии на албанците са си взели максимално „своето“ и са увеличили парламентарното си присъствие с процент, невиждан досега в цялата тридесетгодишна история на суверенна и независима Република Северна Македония, и когато и двете основни македонски партии – управляващата СДСМ на Зоран Заев и опозиционната ВМРОДПМНЕ на Християн Мицковски, са намалил своята електорална подкрепа в сравнение с предишния вот, тогава се наложи същите тези анализатори да се извинят на албанците за погрешната преценка. 

Да, изборната активност бе най-ниската от всички предишни парламентарни избори, но очакването „твърдите ядра“ да са тези, които ще определят победителя, се случи само при партиите на албанската етническа общност. При македонските избиратели „абстиненцията“ бе далече по-масова. Причините за това са много и не искаме сега да се впускаме в техния анализ. Но има и нещо друго, а то е и по-важно. Разпределението на 120-те мандата в Собранието на Република Северна Македония стресна сериозно и дълбоко политическите елити в държавата. 

Най-вече заради липсата на каквато и да е яснота как и с участието на кои политически сили може да бъде съставен бъдещият кабинет на страната. Разликата между двете основни македонски политически партии – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, е само два мандата в полза на коалицията начело с управлявалите досега социалдемократи на Зоран Заев. Това е и много, и малко. От една страна, дава конституционно предимство на Зоран Заев да получи пръв мандат за съставяне на правителство от президента Стево Пендаровски. От друга страна, и с просто око се вижда, че 46-мата депутати на Заев са съвсем недостатъчни, за да се достигне обикновеното парламентарно мнозинство от 61 места.

 Значи трябва му коалиционен партньор. И то такъв, с когото ще може да прокарва нужните закони в парламента и правителството, да може да работи спокойно и без заплахата от провал в Собранието. На всичко отгоре над Заев тегне спомена за прецедента от преди четири години, когато той загуби с два депутатски мандата от Никола Груевски, но поради невъзможността Груевски да си осигури коалиционен партньор, Заев направи кабинет и управлява три години и половина, без да е спечелил парламентарния вот. 

Впрочем още в първите часове на изборната нощ, когато стана ясно, че ВМРО-ДМПНЕ губи с толкова малка разлика от две депутатски места, от централата на партията заявиха, че оттук нататък партията ще има една основна задача – да повтори ситуацията от преди четири години, само че с обратен знак. Тоест ще направи така, че СДСМ да не може да намери коалиционен партньор за парламентарно мнозинство, ще се наложи да върне мандата на президента, той от своя страна да го връчи на втората политическа сила – в случая ВМРО-ДПМНЕ, и там да съставят кабинет начело с лидера на партията им Християн Мицковски. И още нещо: 

Мицковски бе толкова сигурен, че неговата партия ще спечели изборите, че дори не се включи в кандидат-депутатските листи. Не искал да става пратеник, не искал да си губи времето в парламентарните разправии, защото за него опцията била само една – премиер и нищо друго. Да му имам самочувствието – без да е спечелил нито един избор, да има подобна претенция. 

Когато в предаването „Време е за Македония“, съвместна продукция на Македонския научен институт и на Национална телевизия „България 24“, анализирахме резултатите от вота на 15 юли, един от гостите – историкът доц. д-р Георги Николов подхвърли идеята, че за разлика от предишни подобни случаи, когато най-голямата партия на албанците – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, е без право на избор с коя от македонските партии да прави коалиция, сега може да се окаже така, че тъкмо Ахмети да бъде този, който ще има право на избор. А Заев и Мицковски, образно казано, ще обикалят около централата на ДСИ в квартала Мала Речица край Тетово с надежда да получат знак, че някой от тях е избраникът. И това да отвори пътя му към премиерския пост. 

Чета и слушам колко чисто аритметични комбинации се правят сега в Скопие между различните политически партии, които на 15 юли прехвърлиха прага от най-малко един процент от гласовете и влязоха парламента. Някои от тези комбинации са чисто хипотетични, други са си екзотика и нищо повече, трети пък изглеждат възможни и вероятни, но само ако бъдат преодолени натрупани по време на кампанията, а и преди това, достатъчно многото лични обиди и тежки закани. 

Колко пъти Заев пращаше своя довчерашен коалиционен партньор Али Ахмети и неговият ДСИ в опозиция – било му време, на което пък Ахмети контрираше с предложението бъдещият премиер на страната да бъде албанец. Даже и го посочи: Насер Зибери. А сега със своите само 46 депутатски мандата Заев ще се моли на Ахмети да му даде рамо с неговите 15 депутати, с което да бъде гарантирано парламентарното мнозинство от 61 места. Което си е тънка и несигурна работа, но пък и досегашната парламентарна практика в Скопие показва, че не е трудно тази партия, която има нужда от парламентарна подкрепа, да си осигури по някой пратеник от друга политическа сила. 

Само цената ще остане неизвестна. Пример за това бе предишният парламент, в който осем депутати от ВМРО-ДПМНЕ напуснаха парламентарната група на партията, станаха независими, но гласуваха всички закони, които Заев внесе. „Цената“ за тази подкрепа бе очакването, че осмината ще бъдат освободени от различните обвинения, които тегнеха над тях за различни престъпления, в това число и за участието на някои в кървавите събития в парламента на 27 април 2017 г. Така че следващите дни, а може би и седмици, битката за съставяне на правителство на Република Северна Македония ще бъде в оптиката на нашия интерес. 

Самият Заев и неговите най-близки сътрудници обаче тъкмо сега си взеха отпуск и заявиха, че отиват да си починат от изборната надпревара и че ще върнат към въпроса за търсенето на коалиционен партньор след празника Илинден на 2 август. А за нас остава надеждата, че след като изборите бяха проведени, ще се стигне до подновяването на работата на Съвместната комисия за история и образование между България и Северна Македония, създадена съгласно Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете страни. Аргументът на македонската страна за прекъсването през ноември миналата година: да минат изборите, за да не се политизират позициите на членовете на комисията, колкото и несериозен да беше, вече отпадна. 

В ръководството на българската част от Комисията има оптимистични очаквания, че наистина тя ще продължи със своята работа, стига колегите им от Скопие да не намерят някакъв друг повод за отлагане – коронавирус, зараза, епидемия, сложни пътувания с риск за здравето и какво ли още не. Оттатък са майстори в такива случаи да търсят под вола теле и да измислят „обективни“ причини, за да не се върнат на работа в Комисията.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020