Проф. д-р Георги Николов

Проф. д-р Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Баща му Никола Георгиев Николов (1933–2013), родом от с. Потоп, Софийско е бил геолог. Майка му Калина Михалева Едрева (1937–1991), родом от с. Веселие, Бургаско е била текстилен работник. 

Нейният дядо Никола Търпев (р. 1879), родом от с. Годивие Охридско, през 1903 г. се спасил в свободна България и се оженил за Калина Грудева от с. Граматиково (тогава Одринско). 

 Свидетелство за венчание от 1904 г. 

Георги Николов е завършил основно образование в столичните училища 109-то „Христо Смирненски“ и 69-то „Димитър Миленков“. Средно образование е придобил в Софийската 23-та гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, с разширено преподаване на латински език и стенография (1975 г.). Георги Николов е завършил специалност История в Исторически факултет на Софийски университет Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература (1977–1981). 

Негови преподаватели са били изтъкнати български историци като Димитър Ангелов (1917–1996), Бистра Цветкова (1926–1982), Велизар Велков (1928–1993), Николай Генчев (1931–2000), Илчо Димитров (1931–2002), Александър Фол (1933–2006), Милчо Лалков (1944–2000), акад. Васил Гюзелев, проф. Милияна Каймакамова и др. 

С отличие е защитил Дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. 

Георги Николов е бил на езикови специализации в Солун, Гърция (1988 г.) и Лайпциг, Германия (1996 г.) и на научни специализации в Краков, Полша (декември 2002 г.; октомври 2003 г.), Кьолн, Германия (май–юни 2003 г.). През различни години Георги Николов е участвал в археологически разкопки на Кабиле, Кокалянски Урвич, Велики Преслав и Плиска. 

От 1986 до 1989 г. е бил аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит на 2 април 1990 г. е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 29 юли 1994 г. е преназначен за старши асистент, а на 24 март 1997 г. за главен асистент в същата катедра. 

На 8 февруари 2001 г. Г. Николов е защитил дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. С решение на Факултетен съвет от 22 ноември 2011 г. Г. Николов е избран за доцент. С решение на Факултетен съвет от 12 юли 2022 г. Г. Николов е избран за професор. 

В дългогодишната си практика на преподавател по средновековна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“ Георги Николов е чел следните лекционни курсове: 

„История на средновековна България“, „Религии, конфесии и ереси в средновековна България“, „Поселищна история на средновековната българска държава“, „Централизъм и сепаратизъм в историята на възобновеното Българско царство (ХІІІ–ХІV в.)“, „Външнополитически фактори в историята на средновековна България“, „История на Самуилова България“, „Македония в историята на средновековна България“ и др. 

Отделни лекции е чел в:

– в Университета на град Лудж, Полша (октомври 2003); 

– в Сеул, Южна Корея, в Hankuk University of Foreign Studies (май 2018); 

– в Неапол, Италия, в Università degli Studi di Napoli “L’Orientale”, Dipartimento di Studi Letterari, Linguistici e Comparati (май 2019; ноември 2019). 

Георги Николов е обучил стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. Сред неговите ученици и верни последователи изпъкват имената на утвърдени български и чужди учени като доц. д-р Ангел Николов, доц. д-р Красимир С. Кръстев, гл. ас. Явор Митов, д-р Силвия Аризанова, д-р Тервел Попов, д-р Радостин Григоров (България), доц. Кирил Маринов (Полша), д-р Анастасия Добичина (Русия), Ромен Байл (Франция), Адам Кухлави (Чехия). 

От 1981 г. до сега е публикувал 10 книги, и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Освен в България той има научни публикации в Германия, Грузия, Гърция, Полша, Русия, Северна Македония, Сърбия, Унгария и Франция. 

От 1980 г. до сега е участвал с доклади и научни съобщения в над 70 научни форуми в България, Грузия, Полша, Северна Македония, Сърбия и Унгария. От 2009 г. и до сега Г. Николов е референт за българските публикации в авторитетното немско списание за византийски изследвания Byzantinische Zeitschrift (München). 

Проф. Георги Н. Николов членува в редица фондации, научни и обществени институции: Член (учредител) на Асоциациацията на византинистите и медиевистите в България (от 1992 г.); Член (учредител) на Международния Advisory Board of the Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum (Łódź, Polska) (от 13 юни 2011 г.); Член Научния съвет на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ (от 4 март 2014 г.); Член (учредител) на Международната асоциация по българистика (от 23 април 2014 г.); Член на работна група по именуване към Столичния общински съвет (от декември 2015 г.); Член Комисията за историческа география и пространствен анализ на Византия към Международната асоциация за византийски изследвания – Виена (Commission for the Historical Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) (от септември 2016 г.).; Член (учредител) на историческо сдружение „Мост през вековете“ (от юли 2020 г.). 

Георги Н. Николов членува в Македонския научен институт (от 22 януари 2014 г.); член на Научния съвет на Македонския научен институт (от април 2014 г.); Член (заместник-председател) на Управителния съвет на Македонския научен институт (22 март 2017 – 29 юли 2020 г.); Председател на Управителния съвет на Македонския научен институт (от 29 юли 2020 г.). Автор е на редица публикации в списание Македонски преглед. Член е на редколегията на списанието от 9 юли 2014 г., а от 16 септември 2020 г. е негов главен редактор. 

Сред по-важните негови публикации са: (Авторите. База данни за научната дейност на Софийски университет „Св. Климент Охридски“);

Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996, 64 с. [Съавтор: Паулина Тепавичарова]. 

Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005: Академично издателство „Марин Дринов“, 232 с. ISBN 954-430-787-7. 

Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София, 2011: ИК Гутенберг, 255 с.+18 ил. ISBN 978-954-617-114-6. 

Българският цар Самуил. София, 2014: Българско сдружение на родовете от Македония (Малка македонска библиотека № 4). 95 с.+13 ил. ISBN 978-954-92935-5-5. 

Цар Самуил. София, 2016: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил. ISBN 978-954-09-1051-2. The Bulgarian state in 927–969. The epoch of Tsar Peter I (Byzantina Lodziensia XXXIV). Łódź – Kraków, 2018: Jagiellonian University Press. XI+679 s. ISBN 978-83-8142-115-7; ISBN 978-83-233-4545-9 [Съавтори: Mirosław J. Leszka, Kirił Marinow, Zofia A. Brzozowska, Nikolaj Hrissimov, Jan M. Wolski, Angel Nikolov, Miliana Kaymakamova.]. 

За официалния език на Република Северна Македония. София, 2020: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 61 с. ISBN 978-619-245-042-7 [Съавтори: Ана Кочева, Анна Чолева-Димитрова, Ваня Мичева, Лиляна Василева, Лучия Антонова-Василева, Наум Кайчев, Пламен Павлов, Славия Бърлиева, Славка Керемедчиева, Спас Ташев, Татяна Александрова.] 

Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2020) (Македонска библиотека № 54). София, 2020: Македонски научен институт, 135 с.+5 ил. ISBN 978-619-7377-16-3 [Съавтор: Силвия Аризанова.]. 

On the official language of the Republik of North Macedonia. Sofia, 2020: Prof. Marin Drinov Publishing House at the Bulgarian Academy of Sciences. 89 p. ISBN 978-619-245-081-6 [Съавтори: Ana Kocheva, Anna Choleva-Dimitrova, Vanya Micheva, Lilyana Vasileva, Luchia Antonova-Vasileva, Naoum Kaytchev, Plamen Pavlov, Slavia Barlieva, Slavka Keremidchieva, Spas Tashev, Tatyana Aleksandrova.]. 

Из историята на Самуилова България. София, 2022: Македонски научен институт. 319 с. ISBN 978-619-7377-25-5. 

Samuilo. Car i samodržac bugarski. Novi Sad, 2022: Akademska knijga. ISBN 978-86-6263-399-6. 

Сборници и списания в негова чест: 

Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов. София, 2018. 

Сп. Минало, 24/4 (2017). 

По-важни публикации за него и за дейността му: 

С. Аризанова. Ad multos annos, Учителю! Георги Н. Николов на 60 години. – История, 25/3 (2017), с. 324–326; 

А. Вълова. Доц. Георги Н. Николов и дейността му в оценките на неговите колеги. – Минало, 24/4 (2017), с. 8–13; 

А. С. Добычина. К юбилею болгарского историка-медиевиста Г. Н. Николова. – Славянский альманах [20]/1–2 (2017), с. 502–504; 

К. Ковачев. Наш учен става на 60 години. Доц. д-р Георги Н. Николов – един от известните изследователи на средновековна България. – в. Топ Преса. Югозападният таблоид VІ, бр. 27 (281), 14–20 юли 2017 г., с. 40–41; 

К. С. Кръстев. Георги Н. Николов на 60 години. – Българистика/Bulgarica, 35 (2017), с. 112–116; 

Т. Попов. Учен и преподавател с ярко присъствие. – Минало, 24/4 (2017), с. 5–7; 

Л. Стоянов. Участието на Георги Н. Николов в научни форуми (конгреси, симпозиуми, конференции, семинари) през 1980–2017 г. – Минало, 24/4 (2017), с. 14–21; 

Я. Христов. Доц. д-р Георги Николов Николов – вещ изследовател на историята на югозападните български земи (географската област Македония) през средните векове. – МПр, 40/2 (2017), с. 137–148; 

К. Господинов. Георги Н. Николов и неговият път в попрището на медиевистиката. Биографични бележки. – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 15–17; 

К. С. Кръстев. Георги Н. Николов. Библиография (1981–2017). – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 18–69.