Дейност на Македонския научен институт (март 2017 - юли 2020)

петък, 28 август 2020 г.


бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8.

За разлика от предишните броеве на „Бюлетина“, в които отбелязвахме проявите на Института през съответния месец, тук представяме в синтезиран вид по-важните му постижения от 22 март 2017 г. до 29 юли 2020 г., когато се проведе Общото събрание. През отчетния период той успешно разкри научния си потенциал в различни направления. 

Многобройната аудитория по време на форумите, проведени с участието на известни държавници, политици, дипломати, утвърдени учени, журналисти и общественици показа нарасналия му престиж като важен научно-обществен фактор. Пристигналите по негова покана учени от Германия, Гърция, Италия, Косово, Полша, Рeпублика Северна Македония, Русия, Сърбия, Унгария са допълнителни индикатори за подобна констатация. 

Организираните научни и обществени прояви в Прищина и области с българско население в Република Косово, честването на Деня на народните будители в Скопие, посещението на негови членове в с. Цапари, Битолско, в Босилеград и др. говорят за разширеното му влияние отвъд границите. То се засили още повече след гостуването на негови представители в Европейския парламент в Брюксел, където изложиха многобройни научни доказателства за българския характер на Македония. 

С организираните пресконференции и приети декларации Институтът възстанови важна традиция – да представя пред медиите и обществеността своя гледна точка не само за исторически събития, но и за актуални проблеми от международната политика на България със съседните държави. В инициираните от Института форуми особено място заемат многообразните прояви по повод „Св. Дух“, обявен за Ден на Македония. 

Той наложи сред обществото празнуването на този ден чрез отдаване на почит към паметта на всички, които са се борили с оръжие или с перо за освобождението на Македония. В организираните събития се включваха държавни институции и учреждения, научни институти и обществени формации. Като важен момент от дейността на МНИ може да се отбележи обстоятелството, че във форумите му, предавани „на живо“ по интернет, присъстваха не само учени, музейни и архивни работници, общественици, политици, държавници и представители на медии, но и ученици с техни преподаватели. 

От важно значение е, че той засили контактите си с младата аудитория – в т.ч. със студенти и докторанти, които все по-активно се включват в дейността на новосъздадения Младежки клуб „Даме Груев“, приет за колективен член на МНИ през 2017 г. Всеобщо е мнението, че желаното „отваряне“ на Института към проблемите на деня е неоспорим факт и че в тази насока той може да разчита вече и на младите си членове. Издателската дейност на Института бележи немалък ръст. Огромният брой обнародвани трудове (17), вкл. и книжките от сп. „Македонски преглед“ (13) е своеобразен рекорд в тридесетгодишната му история. Ценни трудове, стояли години наред неиздадени, след отпечатването им достигнаха най-сетне до читателска аудитория. 

Продукцията е сериозно постижение дори за специализирани издателства и е немислимо постижение за сродни организации. Между авторите и съставителите са имената на именити учени – предимно членове на Института. Представянето на книги се превърна в запомнящи се събития не само в София, но също в Дупница, Велико Търново, Кюстендил, Благоевград, Разлог, както и в централата на Европейския парламент в Брюксел. През периода се реализира една от мечтите на учредителите на Македонския научен институт, залегнала в устава му през 1923 г. – основаване на собствена експозиция-музей. 

В няколко витрини се разположени експонати, свързани с историята на ВМРО и на Съюза на Македонските политически организации в Северна Америка, редки издания на МНИ, броеве от печатния му орган „Македонски преглед“ от 1924 г., които са библиографска рядкост. На централно място е поставено знамето на участниците в Македоно-одринското опълчение от Сопот. Тук са и почетните знаци, които Институтът за първи път създаде в своята история, за да отличи за родолюбива дейност на учреждения и отделни лица. 

В обособени пана са представени биографични данни и илюстрации за първите председатели на МНИ, както и карта на българското историческо землище, включваща имената и месторождението на неговите учредители. Изложбата в сърцето на София дава възможност на всеки любител на историята да се докосне до автентични материали, вкл. и непознати фотоси, белязали миналото на българите от историко-географската област Македония. 

 Друго знаменателно събитие за Института е новосъздаденото телевизионно предаване „Време е за Македония“, стартирало на 2 март 2019 г. в ефира на Национална телевизия „България24“. 

Това е първата телевизионна емисия на научен институт в страната. Медийното присъствие на МНИ допринесе за засилено популяризиране на българското културно-историческо наследство в Македония. Организираните многобройни форуми, лектории, семинари, изложби, участия в юбилейни годишнини, както и сътрудничеството на МНИ с над 50 държавни, общински институции, културни и научни центрове и организации са други важни маркери за ефективна дейност. 

Многобройните приветствия и поздравителни адреси, които той получи през 2018 г. по повод 95 години от неговото създаване, успешните шест номинации – 3 за сп. „Македонски преглед“ към Фонд „Научни изследвания“ (2017/2018/2019), 2 монографии към Програма „Помощ за книгата“ – Министерство на културата и 1 книга към Столична програма „Култура“, издадените три годишни календара (2018, 2019, 2020), и не на последно място отправените покани към ръководството му за сътрудничество, довели до сключване на 5 договора за общи дейности в т.ч. и с един чуждестранен институт, показват нарасналия авторитет на МНИ като общонационален научен център с важно обществено значение. 

 Въпреки ограниченията по повод епидемията от Ковид–19 през 2020 г., МНИ не преустанови проявите си. Сайтът http://www.mni.bg/ и фейсбук страницата на Института https://www.facebook.com/mnibg/ с над 5000 последователи, както и сайтът на сп. „Македонски преглед“ https://www.makedonskipregled.com/ публикуваха множество материали. Интерактивната карта, изработена и допълнена от членовете на Младежкия клуб „Даме Груев“, придаде още по-привлекателен вид на сайта. 

През периода бяха отпечатани нови институтски издания, вкл. и от възстановената поредица „Македонска библиотека“. Редколегията на ежемесечния електронен Бюлетин на Македонския научен институт „Българите на Балканите и по света“ също не прекъсна работа. Не спря дейността по сканирането и „качването“ в сайта на CEEOL на годишни течения от сп. „Македонски преглед“. Статистиката на онлайн прочетените статии показва не само увеличен интерес към печатния орган в целия свят, но и размисли за съдържанието на статиите, които будят интерес сред по-широка читателска аудитория. 

След двумесечна пауза ежеседмичното телевизионно предаване на МНИ „Време е за Македония“ зарадва почитателите си с подновената емисия. В заключение – през последните няколко години се извърши дълбока реформа в дейността на Македонския научен институт. Той разшири и популяризира дейностите си като се преобразува от научен в научно-експертен център. Наред с традиционната си научна продукция и академични изяви, МНИ подготви стратегически декларации, становища, анализи по Македонския въпрос и българското културно-историческо наследство в областта. 

Те оказаха влияние на висши държавни институции и промениха дългогодишни обществени стереотипи за миналото и настоящето на Македония. Дейността на Института през периода може да се определи като ефективна, плодотворна и иновативна. Тя илюстрира високия му потенциал като научна организация, наложила се по всеобщо мнение като национален духовен стожер, популяризиращ българската култура, история, език и традиции. 

Доц. д-р Александър Гребенаров

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020