Доц. д-р Георги Николов: Народното сближение и научната истина са неразривно свързани

понеделник, 24 август 2020 г.

Народното сближение и научната истина са неразривно свързани 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 8.

За работата на Македонския научен институт пред следващите три години, за традициите, приемствеността и обновлението на дейността му, за разширяването на състава му и за предстоящото честване на стогодишния му юбилей с новоизбрания председател на МНИ доц. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Доц. д-р Георги Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Той е потомък на българи от Охридско, преселили се в България след Илинденско-Преображенското въстание. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1981). От 1990 г. до днес чете лекции в Историческия факултет на СУ. Сред многобройните му изследвания се открояват няколко книги и много статии, посветени на българската историческа традиция в историко-географската област Македония през Средновековието. 

– Поздравления за успеха Ви, доц. Николов, още повече, че той бе постигнат в напрегнато съревнование със сериозен кандидат като проф. Илия Гюдженов. И тъй като това коректно съревнование бе основано на идеите на двамата за бъдещата работа на МНИ, сега, когато вече сте председател, бихте ли взели нещо и какво би било то от платформата на проф. Гюдженов?

– Вероятно по-голямата част от присъстващите в залата членове на МНИ биха били достойни председатели на института и в това аз нямам съмнение. В програмата си проф. Гюдженов подчерта три важни принципа за бъдещето развитие на МНИ: прозрачност, диалогичност и обновление. Аз поддържам това. Същевременно трябва да кажа, че зад принципите следва да се очертаят конкретните стъпки за тяхната реализация. А те са тясно обвързани с познаването на Устава на МНИ и спазването неговите постановления. 

– Вие заявихте, че в основата на вашата платформа са три неща – традиция, приемственост и обновление? Бихте ли разшифровали всяка от тях? 

 – Както казах пред събранието, аз съзнавам каква отговорност поемам, сядайки на стола на проф. Любомир Милетич (1863–1937). Струва ми се, че са позабравени някои от принципите на „бащите основатели“ и родоначалници на МНИ. Това се отнася както до строго научната дейност, така отчасти и до някои публични прояви и символика. Винаги съм имал респект към предшествениците в организациите, в които съм членувал, ще го запазя и в Македонския научен институт. Приемствеността изисква да се съхранят и продължат добрите практики. Например по отношения на научната и издателска дейност. 

Многобройните научни форуми, организирани от МНИ (или съвместно с други институции) и десетките книги, издадени от института през последните години, са една добра основа за бъдеща работа в тази посока. Провежданата лектория пред широка публика, телевизионното предаване „Време е за Македония“, както и издаваният електронен Бюлетин на МНИ са много важна форма за популяризиране не само на научните приноси на нашите изследователи, но и на нашата родолюбива кауза. 

Обновлението не означава само подмладяването на членския състав. Обновлението е тясно свързано с традициите от преди 1944 г. В тази родолюбива обществена организация наравно с историците и езиковедите, трябва да заемат своето подобаващо място и учените от други сфери на хуманитаристиката. Имам предвид такива нейни направления като историческата география, фолклора и етнографията, народопсихологията и съвременните форми на социологията и политологията. Да не говорим за словото и изкуствата – художествена литература, музика, приложни изкуства, кино и театър и т.н. Така че аз се надявам в редиците на нашия членски състав да видя и много други творци от гореизброените области. 

В насърчаването на взаимността в отношенията на хората, живеещи в България и в Република Северна Македония, се крие голям потенциал за разкриването на историческата истина за нашето общо минало и за настъпилото политическо разделение през ХХ в. Народното сближение и научната истина са неразривно свързани. Това е мое дълбоко убеждение. 

– В летен сезон сме, на всичко отгоре мерките против заразата с коронавируса продължават да действат. В такава ситуация какви ще бъдат първите Ви стъпки като председател на МНИ? 

 – Една седмица след избирането му новият Управителен съвет се конституира и проведе първото си работно заседание. Освен функционалното разделение на дейностите в него, в краткосрочен план бяха предприети следните стъпки. Заплахата от ограничаването на обществените контакти и през следващите есенно-зимни месеци ни накара да натоварим някои наши членове със задачата да подготвят техническо осигуряване за дистанционни форми при провеждането на Управителен съвет, Научен съвет или различни научни форуми. Това е необичайно, но необичайно е и времето, в което живеем. Започна подготовка и за изготвяне на нов Правилник, който да регулира и регламентира в детайли организацията на работата в Института.

В процес е и дейността около съдебната пререгистрация на новото ръководство, съобразно законите в Р България. 

 – Една от критиките, отправени срещу УС на МНИ за изминалия период бе, че не е проявил активност за разширяването на състава на Института? Вие имате ли някаква идея, дори програма за това? Ще се отвори ли МНИ за млади учени и общественици, които болеят за темата „Македония“? Има ли хора от академичните среди, които бихте искали да видите като членове на МНИ? 

 – Има две крайности, в които би могла да отиде една организация като Македонския научен институт. Едната е да се превърне в тясна, затворена, консервативна и малочислена елитарна група, която да загуби връзка с другите слоеве от обществото и неговите институции. Другата е да отвори вратите си за хора с различни възгледи, образование и крайни политически позиции. Тук трябва да се намери баланс, който да изхожда от целите на МНИ, заложени в неговия устав. За мен е неприемливо дистанцирането от студентите и докторантите, от младите учени, които все още нямат значими научни успехи. 

Ако сме загрижени родители, добри даскали и поне малко предвидливи учени, ние трябва не само да ги подготвяме, но и да им дадем шанс за първи изяви. Вратата за тези искрени в идеите си (макар понякога наивни в представите си) млади родолюбци трябва да се отвори. 

Повярвайте ми, като преподавател в Софийския университет съм срещал десетки от тях. В невъзможността да бъдат приобщени към подобни научни звена с патриотични идеи, те търсят дори създаването на собствени организационни форми за изява. Няма да съм първият, който ще каже, че темата „Македония“ е една голяма болка в нашата история през последните 140 години. Раните от тази болка са в душите на стотици хиляди днешни българи, потомци на бежанци и страдалци от Македония. Нека поддържаме паметта за нашето минало не чрез страданието и болката, а със средствата на познанието и науката. В нашето общество има много учени и творци на изкуството и културата, които биха могли да бъдат полезни за МНИ. Към тях бих добавил и хора от богословските и църковни среди. Да не забравяме, че църковната борба в историко-географската област Македония бе една от най-силните изяви на българщината през Възраждането. 

– Вие сте човек на новото време на цифровите технологии? Как те биха помогнали на това дейността на МНИ да стане по-достъпна на обществото? И не противоречи ли това „отваряне“ на представата за академичния учен, седящ в кабинета си сред купища документи? 

 – Не само настоящата вирусна пандемия, но и практиката в други български, да не говорим за чуждите, културни институции, подобни на МНИ – библиотеки, архиви, показва, че те работят много усилено в тази насока. Ще спомена само една дума: дигитализация. Ние имаме известен напредък в тази област. Самият аз съм книжен човек, и обичам да пипна книгата, списанието, да ги „подуша“, както се казва. Но бъдещето има своите неумолими закони. Институтският склад за книги е вече препълнен, а и хората от чужбина искат да получат час по-скоро електронния вариант. Всичко това, обаче е свързано с две неща: пари и проектна организация за близките десетина години. Ще очаквам подкрепа от колегията в това отношение. 

– Като една от вашите цели за следващия тригодишен период посочихте подготовката за честването на стогодишнината на МНИ през декември 2023 г. Имате ли вече визия за това или просто цялата дейност на МНИ през този период ще бъде посветена на юбилея? 

– Тук също става дума за организация. Работата трябва да започне отсега, като се формира един оперативно ефективен организационен комитет, който да изработи визия за честването, за неговите научни и обществени прояви. А подир това постепенно да се планират отделните фази в подготовката и да се привлекат хора за работа. Малко са научно-патриотични организации с над стогодишна история. Македонският научен институт и неговите основатели заслужават това честване. 

– Заявихте намерение внимателно и разумно да промените Устава на МНИ? Държите ли на това и какво го налага? 

 – Нашата модерна история от последните три десетилетия показва, че програмите и правилниците са най-бързо остаряващите елементи на административно управление. Причините за това са много и не е мястото да ги излагам тук. На първо място искам да кажа, че Уставът на организацията е нещо като Конституцията на републиката. В него трябва ясно и недвусмислено да се очертаят основните цели на Института, формите му на управление, субординацията на отделните звена в него и контрола при изпълнението на основните дейност. В Устава не могат да се посочват детайли, защото те бързо остаряват и понякога са безсмислени с оглед динамичното развитие на обществения живот в наше време. Например в Устава не трябва да се определя размерът на членския внос. За всичко това трябва да има Правилник, който да се обновява периодически, може би при всеки нов мандат на ръководството, така както това е прието в Народното събрание. 

Уставът се нуждае от сериозно юридическо прецизиране, тъй като някои от сегашните му постановки дават възможност за двусмислено тълкуване или организационна неяснота. За осъществяването на посочените от мен по-горе промени и процеси на обновление е необходима сериозна и премислена преработка на Устава. 

Призовавам всички членове на МНИ да помислят по този въпрос и когато след около половин година проведем поредното Общо събрание (само то може да променя Устава!) да изложат своите мнения и предложения. 

– От Вашите отговори виждам, че имате амбициозни планове за бъдещето развитие на Македонския научен институт. Оптимист ли сте за тяхното изпълнение?

 – Един историк винаги е оптимист.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020