200 години от рождението на митрополит Натанаил Охридски

200 години от рождението на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски (светско име Нешо Стоянов Бойкикев) (26 октомври 1820, Кучевища, Скопско – 18 септември 1906, Пловдив). 

 Висш духовник, книжовник преводач, автор на религиозна и църковна историческа книжнина, деец на национално-освободителното движение. Учи в килийното училище на манастира „Св. Архангел Михаил“, в Скопие, Самоков и Прилеп. През 1837 г. приема монашеството в Зографския манастир. Учи в Кишиневската духовна семинария (1839–1844). 

От 1845 г. е в Одеската семинария, а през 1851 г. завършва Киевската духовна академия, защитава дисертация и получава научната степен кандидат на богословските науки. През 1853–1854 г. пребивава в Зографския манастир като наставник на младите монаси. През 1854 г. заминава в Молдова, където е назначен за игумен на манастира Добровец, недалеч от Яш. 

 През 1869 г. се завръща в Зограф. През 1872 г. е ръкоположен за Охридски митрополит, но през 1877 г. след започване на Руско-турската война е отстранен от поста. През 1879 г. е назначен за управляващ Врачанската, а след това – на Ловешката епархия. През 1891 г. е избран за Пловдивски митрополит – длъжност, която изпълнява до смъртта си. Като радетел за българската независима църква и национално освобождение поддържа връзки с В. Априлов, Д. Чинтулов, Б. Петков, както и с Г. С. Раковски, В. Левски, Ст. Стамболов. 

Той е един от основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание. През 1880 г. е вдъхновител на Охридското съзаклятие, за което получава присъда от турските власти. Негови статии и съчинения излизат под различни псевдоними.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 10.