"...Напълно погрешно е да се смята, че в късната Османска империя няма изградена система от правила и държавна уредба на преброяванията и статистиката. Макар и трудно, европейските методи за статистическо проучване са въведени в империята8.
От 1893 г. започва да работи и държавното статистическо бюро със своите подразделения по преброяването във вилаетите. Най-опитното статистическо управление (нюфюс незарети) на Балканите след Цариградското, става това в Солунския вилает. В резултат до Балканската война (1912) са проведени две всеобщи преброявания на населението в Османската империя, в това число и на трите „македонски вилаета“ 9.
Първото преброяване, въпреки че продължава десет години (1881/2 – 1893), остава недовършено в немалко части от империята. На Балканите това са санджаците Дебър и Елбасан от Битолския вилает, Призрен, Ипек (Печ) и Нови Пазар от Скопския вилает и целият Шкодренски вилает (Табл. 3,4)10. Впоследствие тези райони са частично преброени.
В хода на това първо преброяване започват да се отчитат базови демографски характеристики на населението в съзвучие с европейската статистика като пол (за пръв път са преброени жените в империята), възраст, месторождение и местопребиваване (местно и придошло население), семейно положение, професия и др. Резултатите от преброяването започват постепенно да се обнародват в някои от вилаетските Салнамета. До края на века те се обновяват почти ежегодно и събраните статистически данни дават основата на първия официален Статистически годишник на империята (1897)11...
Целия материал четете по-късно
0 коментара:
Публикуване на коментар