МНИ почете 140-годишнината на Солунската българска гимназия с кръгла маса

сряда, 4 ноември 2020 г.

Научен форум „Будителство и достойнство:  140 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и 100 години от преместването ѝ в Горна Джумая 
(днес Благоевград)“, организиран от МНИ и Община Благоевград и

На 1-ви ноември 2020 г. за Деня на народните будители, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията Македонският научен институт , Община Благоевград, Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (бивша Солунска) и Регионалният исторически музей в Благоевград организираха Кръгла маса на тема „Будителство и достойнство: 140 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и 100 години от преместването ѝ в Горна Джумая (днес Благоевград)“. 

В научния форум взеха участие и възпитаници на Солунската гимназия, видни съграждани и общественици. Денят започна с поднасяне на цветя пред паметниците на Кузман Шапкарев и братята Кирил и Методий в двора на Хуманитарната гимназия, приемник на „Солунската българска мъжка гимназия“. Приветствие към присъстващите отправи Елисавета Шапкарева, правнучка на възрожденският деец Кузман Шапкарев, който е роден в Охрид и е един от основателите на гимназията и пръв главен учител в нея. 

На смъртния си одър Кузман Шапкарев е казал: „Пазете българщината в Македония“. Голям е Шапкаревият род - в Благоевград беше и Петър Мутафчиев – правнук на брата на Кузман Шапкарев – Петър Шапкарев, който след освобождението продължава просветителската дейност в Самоков и Кюстендил. В представителната зала „22 Септември“ на Община Благоевград приветствия към организаторите и участниците отправиха кмета на Община Благоевград Румен Томов – инж. Василиса Павлова, зам.-кмет по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград; От името на проф. Борислав Юруков, ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски“ - зам.-ректор проф. Йордан Гошев; От името на Неврокопски митрополит Серафим – отец Кючуков; От името на Д-р Кирил Алексиев, ВРИД на РИМ – Благоевград и член на МНИ – Михаела Василева, експерт в Регионалния исторически музей Благоевград и член на МНИ. Марин Митов, директор на Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. 


Водещ на кръглата маса бе доц. Наум Кайчев, зам.-председател на МНИ, който представи значението на Солунската гимназия и я нареди сред най-големите по това време наред с гимназиите в Пловдив, София и Габрово. Изтъкна пряката връзка между нея и Македонския научен институт, като изреди някои от най-изтъкнатите учители и възпитаници на Солунската гимназия, които са сред основателите на МНИ през 1923 г.: Антон Попстоилов, прочутите лекари от Кукуш братята Александър и Константин Станишеви, известният историк Христо Силянов, синовете на българските възрожденци от Охрид Григор Пърличев и Янаки Стрезов – Кирил Пърличев и Янаки Стрезов и др. 

Водещият представи участниците в кръглата маса. 

Със свои доклади участваха доц. Юра Константинова от Института за Балканистика към БАН: „Солунските български гимназии – гордостта на Българската екзархия и нейната образователна система“. В нейния доклад се отбелязва изключителното значение и място на Солунската мъжка гимназия. Тя не отстъпва по качество на обучение на еврейските, турските и гръцките училища в периода 1883–1913 и е първата българска гимназия в Османската империя, която достига пълния 7-годишен курс на обучение. Замислена е като образователен център на българите от македонските вилаети на Османската империя, който да дава учители, разпространяващи българската идея. За повече от 30 години съществуване, Солунската мъжка гимназия преживява славни моменти и упадък, бунтове и афери, вътрешни борби и трансформации, но остава най-известното българско учебно заведение в османската провинция Македония. 

Д-р Георги Тренчев: „За подготовката на учители за училищата на Българската екзархия в Македония и Одринска Тракия“. Той направи една съпоставка между Солунската мъжка гимназия и Софийската мъжка гимназия в освободена България, постави акцент върху това кой може да бъде учител в Македония. Всички образовани кадри ставали учители. Солунската гимназия в периода 1899–1900 година дава 1400 учители с различна степен на образование.

 Д-р Елена Чалгънова от Регионален исторически музей – Благоевград, представи презентация и доклад за един от възпитаниците на Солунската гимназия – Петър Китанов. Той е роден през 1875 година в будното село Лешко, Благоеградско. Организира построяването на църквата „Света Богогродица“ и училището в родното му село. Участник в Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г., заради което е хвърлен в турски зандан, а семейството му е измъчвано. Същото се случва и след Горноджумайското и Илинденското въстание, като след последното, неговата къща и тези на братята му Стоян, Стоил и Иван Китанови са изгорени. Доц. Тина Георгиева от СУ „Св. Климент Охридски“ направи обзор на руските архивни документи за Солунската гимназия, някои от които съдържат ценни сведения за помощта на руската държава за създаване на пансион към Солунската гимназия. Документи от 1862 г. свидетелстват за предоставени парични средства от славянските комитети. До 1886 г. Руското министерство на външните работи следи отблизо броят на учащите и и броят на учителите в гимназията. След 1890 г. информацията в архива на Министерството на Външните работи намалява, тъй като след Съединението на Княжество България и Източна Румелия отношението към учебното дело се променя. е различно. 

Михаела Василева – експерт в РИМ Благоевград и член на МНИ: „Гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“ в снимки и документи от фонда на раздел „Нова история“ при Р.И.М. – Благоевград“. В този доклада бе представен Горноджумайският период на Солунската гимназия. Във фонда на РИМ – Благоевград се съхранява богата историческа изворова база. 

На първо място са спомени на Борис Янишлиев за преместването на гимназията от Петрич в Горна Джумая. В автобиографията си тютюнотърговецът Панайот Тасев, в качеството си на кмет, описва срещите си с министър-председателя Александър Стамболийски и генерал Иванов в София, където вземат решение гимназията да се настани в Горна Джумая, в опразнените турски казарми (1921 г.). Румяна Хаджиева, експерт в РИМ – Благоевград и член на управителния съвет на филиала на МНИ, представи униформите на учениците в Солунската гимназия и значението им като символ на социален и национален статут. Интересното в нейния доклад е, че учениците (пансионери) в неосвободените от османците земи са носели фес към униформата, а гръцките възпитаници – фуражки. Учениците от цяла Македония заменят народната носия с униформата на Солунската гимназия. 

За тях е било гордост и привилегия да я носят. Николай Куколев, учител по история в Националната хуманитарна гимназия, наблегна на три важни момента от Горноджумайския период на Солунската гимназия. Силното желание на благоевградската общественост за построяването на нова сграда за гимназия. 

Второ, след девети 9 септември 1944 година при опит да се въведе изучаване на „македонски език“, нямало желаещи ученици, които да се запишат в курса по „македонски език“. Трето, Националната хуманитарна гимназия има принос за създаване на други училища в града. През 1973 година се отделят математическите паралелки в отделна математическа гимназия. 

В средата на 1980 година се създава езиковата гимназия, а през 1990 г.одина – Средно общообразователно училище с изучаване на чужди езици – СОУИЧЕ. Кръглата маса премина на високо научно ниво и остави у нас убеждението за надграждане на идеалите на основателите на тази българска „Алма матер“.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020