Стоян Михайловски (1856 - 1927)

неделя, 31 януари 2021 г.

165 години от рождението на Стоян Михайловски
(7 януари 1856, гр. Елена – 3 август 1927, София). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 1.

Поет, сатирик, обществен и културен деец, председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Потомък на стар възрожденски високо просветен род. Син на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Елена, В. Търново, завършва Френския султански лицей в Цариград (1872). Учител в българското училище в Дойран (1872–1874). През 1875–1877 г. следва право в Екс ан Прованс, Франция, но при започването на Руско-турската освободителна война се завръща в България. Съдия и адвокат в Свищов (1878–1879), Търново, Пловдив и София (1879–1880). 

Издава с Павел Висковски в. „Софиянец“ (1879) и е главен редактор на в. „Народний глас“ в Пловдив (1880). Продължава образованието си в Екс ан Прованс и през 1883 г. е дипломиран юрист. Работи като учител по френски език, адвокат, съдия и висш чиновник в София. Извънреден преподавател по френски език в Юридическия факултет (1892–1894) и в Историко-филологическия факултет (1897–1899), доцент по всеобща литературна история (1895–1899) във Висшето училище в София. 

Действителен член е от 1898 г. на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Деен участник в обществено-политическия живот и националноосвободителното движение на българите, останали извън пределите на страната след 1878 г. На VIII конгрес (1901) на легалната Македоно-одринската организация в България е избран за председател на ВМОК с подпредседател генерал Иван Цончев. Преизбран е за председател на следващите конгреси – IX (1901) и X (1902). 

Една от големите акции на ВМОК Михайловски – Цончев е организирането на Горноджумайското въстание (1902). Предприема обиколка из европейските столици, среща се с влиятелни личности, изнася беседи за запознаване на чуждестранното обществено мнение с македонския въпрос. Със същата цел издава на френски език брошурата „Pro Macedonia“. Ст. Михайловски е народен представител в 3-то (Велико) Народно събрание (1886–1887), в 8-то ОНС (1894–1896) и 13-то ОНС (1903–1908). Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (в. „Ден“, 1904 г.), насочена срещу княз Фердинанд, е осъден условно. 

През 1905 г. прекратява обществената си активност. Литературната си дейност започва през 1872 г. Печата в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Творчеството му е жанрово разнообразно: басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Басните му „Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“ и др. са класически образци в българската литература. Автор на „Книга за българския народ“ (1897) и на един от най-светлите химни за българската просвета и култура – „Кирил и Методий“ („Върви, народе, възродени...“).

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021