Издание на МНИ представя нови доказателства за българщината в Егейска Македония

сряда, 3 февруари 2021 г.

Лари-Лабро Королов. Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония. Второ допълнено издание. 
София: Македонски научен институт, 2020. 372 с. ISBN 978-619-7377-14-9

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ИЗДАНИЕ 

Изминаха четири години от публикуването на българския превод на книгата ми „Дреновени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония“ от Македонския научен институт. По време на посещението ми в България през септември 2019 година поисках няколко копия от изданието, които да отнеса обратно в Канада. МНИ имаха възможност да ми дадат последните екземпляри, тъй като всичко друго беше изчерпано. Въпросът за печатане на второ издание беше повдигнат. На 6 август 2020 г. с удоволствие научих от Наум Кайчев, българският редактор на книгата, че ръководството на МНИ е взело решение да преиздаде книгата. 

 През тези четири години аз продължих изследванията си на историята и други аспекти на селото на моите предци, и някои интересни факти бяха открити, които ще допълнят и обогатят второто издание. Един от преводачите ми, Радослав Христосков, имаше възможност да проследи източника на дефтера или османския данъчен регистър от 1568/9 година и да ми изпрати конкретните страници. Дефтерът е от значение по няколко причини: той включва всяка глава на семейство в селото по име. 

Не само, че е ономастично богатство, но включва редица видове от такси, плащани от дреновчèни по това време и показва данъчното бреме, под което те са били. 

Д-р Николай Кръстев, приятел от Уикипедия, имаше възможност да пътува до Дренòвени и да посети църквата Свети Димитрѝя. Аз го насочих да отиде до жертвеника, да отмести преносимите икони настрана, така че да може да фотографира списъците с нарисувани в нишите имена, които да се споменават по време на проскомидия. Тези ценни снимки, които съдържат много славянобългарски имена, се появяват във второто издание. 

Искам да благодаря на Ели Занешева, един от преводачите ми, която помогна с правилното разчитане на имената. Притежавам снимка на иконостаса на църквата Св. Димитрѝя, направена от племеника ми Марвин Мейли. Предполагах, че на него има икона на Св. Наум Охридски, но фотографията не беше достатъчно голяма или ясна, за да се разчетат надписите. 

Николай Кръстев намери иконата и я засне. Тя действително е икона на Св. Наум Охридски, един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, който помогна да се положат основите на старата българска литература и литургия в Средновековна България. Снимката има своето специално място във второто издание. 

Няколко стари семейни снимки се появяват в това издание, както също и нови имена на дреновчèни, убити по време на Гръцката гражданска война. Накрая, искам да благодаря на МНИ за публикуването на второто издание с добавените материали. Искам да благодаря на моя редактор, Наум Кайчев, нa преводачите ми Ели Занешева и Радослав Христосков, а също и на всеки друг, който допринесе със снимки и нова информация за това второ издание.

Техните приноси помагат второто издание на книгата да бъде дори по-богат и траен паметник на това някога процъфтяващо – а днес изоставено, българско село в Югозападна Македония. 

 септември 2020 г. 
 Торонто, Канада

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021