сп. "Македонски преглед", 1943, г. XIII, кн. 1. Ив. Дуйчев. Едно кратко описание на Вардара от XΙΙ в. 1 - 7
Жлъчният и хаплив, но забавен Лукиан е бил един от най-любимите писатели, които късната древност завещала на средновековнето. Творбите на този езичник, изпълнени с остроти против човешките слабости, против самите божества, па дори и срещу вярванията на християните, са били, въпреки всичко, преписвани, четени и разпространявани даже и от такива образовани люде на средновековието, в чиято дълбока и искрена привързаност към вярата на Христа не може да има никакво съмнение.
Такъв страстен негов почитател е бил, например, кесарийският архиепископ Арета [1], комуто са принадлежали някои от запазените и досега преписи от съчиненията на Лукиана [2]. Достатъчно би било да се прегледат бележките, прибавени от самия Аретя в полето на тези ръкописи [3], за да се види с какво внимание, наслада и одобрение този представител на ранния византийски хуманизъм и висш сановник на византийската църква е чел и препрочитал, с перо в ръка, творбите на отречения езичник...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар