Фаталният край на голямата общоевропейска война наближаваше, обаче македонските българи живееха с радостната надежда, че никогаж вече чуждото иго не ще гнети тъй изстрадалата за свобода македонска душа и не ще хвърли своята смразяваща сянка върху македонския живот.
Македонската земя се тресеше от гърмежите на оръдията, не беше още време да се мисли за планомерна и сериозна културна работа. При все това голяма част от македонската интелегенция, неангажирана във войската, свободна или заета с военно- административни и др. длъжности, особено в големите средища, гореше от желание за обществено-културна дейност, която да потикне и съживи духовния живот в Македония, да възпламени душата на македонеца, да го приобщи към културния и духовен живот на голямото българско отечество и към висшия духовен живот на великите нации, като му помогне преди всичко да се отърси от злотворното влияние на сръбската тирания — политическа и духовна.
Тия желания и стремежи не можаха да не се проявят най-силно именно в гр. Скопие, като средище тогава на македонския живот и македонската интелигенция. Освен това в Скопие се чувствуваше вече доста осезателно развиващата се културнопросветна дейност по онова време в Моравската област със средище гр. Ниш, гдето, под върховното шефство на полковник Дървингов и ръководството на майор В. Ангелов, бе основан един съюз от просветни дружби из цялата област, които развиваше широка културна работа.
Тук бяха ангажирани много добри сили, като Тихомир Павлов, Хр. Караманджуков, Владикин и др. Съюзът разполагаше със свой вестник, със свой кинотеатър, с хор и музика, с пътуващи лектори и сказчици.
Целия материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар