Скопие създава коалиции срещу България

петък, 28 май 2021 г.

Колкото повече приближава месец юни, толкова повече дипломацията на Република Северна Македония търси пътища за фронтове против София 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 5.
Костадин Филипов

Излезе новината, че президентът Румен Радев е разговарял по телефона с гръцкия премиер Кириякос Мицотакис. Съобщението за проведения телефонен разговор бе от типа, който дипломатите обичат най-много. 

С други думи такова, в което се говори за всичко, но не и за най-важното. Вкаран е целият комплекс от теми и проблеми на двустранните, регионалните и европейските отношения, както се полага, направени са верни заключения и са дадени правилни и оптимистични оценки и обещания. Разговор, та дрънка, както биха казали софийските хашлаци. Само че не става ясно едно – станало ли е дума за неотдавнашния разговор на Мицотакис с премиера на Република Северна Македония Зоран Заев по време на Делфийския форум? 

Тогава, ако се вярва на оптимистичните съобщения от близки до властта в Скопие медии, Заев е поискал и получил подкрепата на Гърция в спора на Северна Македония с България по повод блокирането на старта на преговорния процес за членство в ЕС. Отговорът на гръцкия премиер бе представен от същите тези медии така, че едва ли не Атина и Скопие влизат в съюз, в резултат на който носът на един друг техен съсед – България, ще бъде натрит и София ще бъде поставена в положение да няма друг изход, освен да каже „да“ на искането Северна Македония да стартира преговорния процес още по време на португалското председателство през юни. 

Дори фактът, че България в момента се управлява от служебно правителство, че страната се готви за парламентарни избори през юли, че от външното министерство в София потвърдиха, че нямат намерения в този преходен период да правят резки движения и да променят позицията си по отношение на евроинтеграцията на Република Северна Македония, дори всички тези обстоятелства според представата на Зоран Заев нямали никакво значение. Е, един внимателен прочит на съобщението за разговора между Мицотакис и Заев в медии, на които може да се има повече доверие за тяхната добросъвестност, дава да се разбере, че Мицотакис, като човек с огромен опит, образование и дипломатически усет, не се е поддал на ентусиазма на своя колега от Скопие Гърция да си развали отношенията с България, само защото „скопиянинът“ е поискал от него да „играят“, и то заедно и твърдо, срещу София. 

Убеден съм, че нещо такова е казал Мицотакис по телефона и на президента Радев, иначе не виждам чак толкова смисъл от това, по никое време държавният ни глава да търси контакт с премиера на Гърция, а пък пресслужбите им да се чудят как да отклонят вниманието от същността на диалога с фрази от конспекта на нищо неказващата, значи, на истинската дипломация. Двустранните ни отношения с Гърция ще останат стабилни и от Атина няма да се поддадат на опасното изкушение да ги поставят под съмнение, оплитайки се с конструкциите от Скопие. Имат си Преспански договор, да си го изпълняват, да се борят с хитруванията на Скопие и да гледат да пазят баланса на силите в района на Балканите. 

На всичко отгоре Заев в интервю за авторитетния вестник „Катимерини“ от Атина си позволи иронични подмятания по адрес на българската позиция за спора, наричайки я „смешна“, която той дори не можел да обясни, толкова била неуместна и нерационална. Нещо подобно са си казали двамата събеседници Радев и Мицотакис, предполагам. Мицотакис е вдъхнал спокойствие на Радев, държавният ни глава го е приел със задоволство и тук нещата, струва ми се, са дошли по местата си. Но не за това е личното ми притеснение. То е породено преди всичко и най-вече от самия факт, че премиерът на Република Северна Македония се е впуснал в авантюрата да изгражда политически и дипломатически фронтове на различни равнища срещу България. 

Нещо повече, цялата им дипломация, да не кажа цялата държавна машина и институции, са впрегнати в това да търсят решение на спора със София извън прекия двустранен диалог. Опитът на Заев да „вербува“ Гърция на своя страна, освен че предизвиква лош исторически спомен, е и нарушение на духа на Договора за добросъседство и приятелство, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие. Но след като край Вардар вече почти четири години (с едно изключение от първите месеци след подписването му) не го изпълняват, едно пренебрежение повече към клаузите му, едно по-малко, какво значение има това. 

Това ниво – двустранното, е първото, на което Заев разчита в опита си да „разубеди“ София. Пробата с Гърция не е единствена. Изявлението на президента на Хърватия Зоран Миланович просто „узакони“ втората посока, по която от Скопие търсят съдействие в някогашните република на Титова Югославия, сегашни членки на Европейския съюз. Засега подкрепата на Миланович е само вербална, а и тя очевидно не се споделя от правителството в Загреб, но се наложи посланичката на Хърватия в София да бъде извикана в българското външно министерство за обяснение. 

Всичко това има неприятен привкус поради една допълнителна причина – винаги сме гледали на Хърватия като на държава, от която можем да очакваме подкрепа в спора с македонистите от Скопие. Най-малкото заради историческата непоносимост между Загреб и Белград, между хървати и сърби, която по време на СФРЮ бе туширана, но избухна след кървавия разпад на някогашната Титова федерация. 

Някак си по автоматизъм приемаме, че щом хърватите не понасят сърбите, ще пренесат това свое отношение към политиката и към влиянието на Сърбия в Македония, под чийто „патронаж“ се роди и изкласи това чудовище на идентичността – съвременният македонизъм. Но очевидно старите някогашни лични, партийни, идеологически и корпоративни връзки от времето на СФРЮ все още са живи, за да дойде един момент, в който да им даде публичност. Извън двустранното и регионалното ниво на фронта срещу България дипломацията на Република Северна Македония се опитва да настрои всички останали страни членки на ЕС срещу София. Президентът Стево Пендаровски в интервю наскоро съобщи, че лично бил проверил всички 26 държави от ЕС за позицията им по отложения старт на преговорния процес на страната му и от всички бил получил уверение, че са на страната на Република Северна Македония. 

Така България със своето становище била останала в пълна изолация. Пендаровски, а и Заев направиха пътека към Брюксел, ходиха там, видяха се с всички фактори, чуха каквото искаха да чуят, но това, което не споменаваха в оценките си пред медиите бе, че доста от тези фактори и институции в Брюксел препоръчаха на Скопие първо да реши спора си със София, пък тогава… Иначе всички са за продължаване на процеса на разширение на Европейския съюз към Западните Балкани, за което и България настоява, впрочем. 

Вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров и министърът на външните работи Буяр Османи направиха редица пътувания в няколко страни членки на ЕС с цел да ги убеждават, че позицията на Скопие е правилна и че България и нейният инат е единственият виновник за блокирането на старта на преговорния процес на Република Северна Македония. 

А и на Албания, разбира се. И още едно ниво – глобалното. Пендаровски бе съвсем откровен когато каза, че очакват много, да не кажа – всичко, от новата американска администрация на Джо Байдън. Като знак на вярност към стратегическия партньор отвъд океана и като послание за готовност да приемат всякаква помощ срещу София един руски дипломат от посолството в Скопие бе обявен за персона нон грата и бе изгонен. Москва се закани за реципрочни мерки. Ще чакаме и ще видим. С две думи – имаме си работа със съседна държава, която отдавна излезе едностранно от Договора за добросъседство и приятелство. И може би е крайно време да почнем да гледаме на нея като на такава. На държавата, не на хората в нея

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021