Кръгла маса за 160 години от сборника на братя Миладинови

петък, 25 юни 2021 г.

КРЪГЛА МАСА „160 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ“ НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ“ 

 На 16 юни 2021 г., в Регионалния исторически музей – Благоевград се проведе кръгла маса на тема „160 години от издаването на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови“. Научният форум бе организиран от Македонския научен институт, Регионалния исторически музей – Благоевград и Българското сдружение на родовете от Македония. 

На него бяха научно осмислени аспекти на сборника, който е отпечатан през юни 1861 г. в Загреб, Хърватия, тогава част от Хабсбургската монархия, с подкрепата и меценатството на епископ Йосип Щросмайер. 

Форумът започна с поднасяне на цветя пред паметника на братя Миладинови, намиращ се в сградата на РИМ – Благоевград. Детско-юношески театър „Щурчо“ към Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград с художествен ръководител Юлия Дживджорска поздрави присъстващите със свое изпълнение. 

Приветствени слова произнесоха представители на община Благоевград, Елена Александрова (РИМ – Благоевград), Румяна Хаджиева (заместник председател на МНИ – Филиал Благоевград) и Елисавета Шапкарева (Българско сдружение на родовете от Македония). 

Първото заседание, водено от Костадин Филипов, започна с пленарния доклад на ПРОФ. КИРИЛ ТОПАЛОВ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Сборникът на Миладиновци във възрожденската българска култура“. Той обърна внимание на няколко важни момента от живота и делото на двамата братя родом от Струга Димитър (1810–1862) и Константин Миладинови (1830–1862). На първо място проф. Топалов изтъкна положителната роля на гръцка образованост за високата култура и постижения на нашите възрожденци Димитър Миладинов, Григор Пърличев (1830–1893) и др. По-нататък той проследи пътя за осъществяването на сборника – от идеята за неговото създаване, дадена от руския славист Виктор Григорович (1815–1876) до издаването му със значимата морална и финансова подкрепа на хърватския епископ Йосип Щросмайер (1815–1905). Бе обърнато внимание на факта, че Константин Миладинов е подбирал за публикация най-добрите варианти от записаните песни. 

В доклада на ДОЦ. НАУМ КАЙЧЕВ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“): „Сборникът „Български народни песни“ като хърватски и централноевропейски феномен“ бе показано как сборникът на Миладиновци е четен, възприеман и превеждан в Хърватия и се превръща в елемент от хърватското и централноевропейското културно развитие през ХIХ век. 

Изключително интересен бе докладът на ПРОФ. РУМЯНА ДАМЯНОВА (Институт за литература към БАН) „Братя Миладинови – призвание, подвиг и съдба“. Централно място в него заема въпроса за влиянието на Миладиновия сборник върху формирането на българската национална идентичност. За да очертае посоките на дейността на братя Миладинови, тя проследи изявите им в контекста на общата културна ориентация на българското общество от първата половина на XIX в. Високото за времето образование на Димитър и Константин, както и богатата филологическа култура на Константин дават възможност на двамата братя да се изявят като народни будители и компетентни съставители на най-солидния и представителен сборник с народни песни през Българското възраждане. 

Второто заседание започна с изпълнения на вокален ансамбъл „Елици“ от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ с диригент Даниел Иванов. Сред изпетите песни бе и една новооткрита от ансамбъла народна песен за цар Самуил, записана в Пиринско. 

 Пленарният доклад на ПРОФ. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (Нов български университет): „Сборникът на братя Миладинови – вдъхновение за писателите от кръга „Мисъл“ показа какво силно влияние е оказала книгата на Миладинови върху Пенчо Славейков (1866–1912), Пейо Яворов (1878–1914), Петко Тодоров (1879–1916) и Кръстьо Кръстев (1866–1919). 

Д-Р ЕЛЕНА ЧАЛГЪНОВА (РИМ – Благоевград) в съобщението си „Екземпляри от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладинови, съхранявани в Регионален исторически музей – Благоевград“ представи накратко изданията от 1861, 1891, 1942, 1961, 1981 и 2019 г. и проследи пътя, по който музейната библиотека се е снабдила с тях. 

Актуално значение имаше заключителния доклад на ДОЦ. ИЛИЯ НЕДИН (Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград) „Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни“ – един от фактите, неподлежащи на „многоаспектни исторически интерпретации“. В него авторът коментира опитите да се подмени народностно-националната същност на Миладиновия сборник в предговора към изданието от 2000 г., направено в Скопие. 

Научният форум бе закрит с изказване на доц. Георги Николов, който обобщи резултатите от докладите и проведената дискусия. Според него за сетен път се вижда, че сборникът „Български народни песни“ има непреходна стойност и резонансът от него вече 160 години пази спомена за българщината в Македония. 

Научният форум беше широко отразен в местните и централните средства за масова информация. Предаването на „Култура.бг“ на БНТ, посветено на кръглата маса и 160-годишнината на сборника вижте тук

 Доц. д-р Георги Н. Николов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021