Кръгла маса за 160 години от сборника на братя Миладинови

КРЪГЛА МАСА „160 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ“ НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ“ 

 На 16 юни 2021 г., в Регионалния исторически музей – Благоевград се проведе кръгла маса на тема „160 години от издаването на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови“. Научният форум бе организиран от Македонския научен институт, Регионалния исторически музей – Благоевград и Българското сдружение на родовете от Македония. 

На него бяха научно осмислени аспекти на сборника, който е отпечатан през юни 1861 г. в Загреб, Хърватия, тогава част от Хабсбургската монархия, с подкрепата и меценатството на епископ Йосип Щросмайер. 

Форумът започна с поднасяне на цветя пред паметника на братя Миладинови, намиращ се в сградата на РИМ – Благоевград. Детско-юношески театър „Щурчо“ към Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград с художествен ръководител Юлия Дживджорска поздрави присъстващите със свое изпълнение. 

Приветствени слова произнесоха представители на община Благоевград, Елена Александрова (РИМ – Благоевград), Румяна Хаджиева (заместник председател на МНИ – Филиал Благоевград) и Елисавета Шапкарева (Българско сдружение на родовете от Македония). 

Първото заседание, водено от Костадин Филипов, започна с пленарния доклад на ПРОФ. КИРИЛ ТОПАЛОВ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Сборникът на Миладиновци във възрожденската българска култура“. Той обърна внимание на няколко важни момента от живота и делото на двамата братя родом от Струга Димитър (1810–1862) и Константин Миладинови (1830–1862). На първо място проф. Топалов изтъкна положителната роля на гръцка образованост за високата култура и постижения на нашите възрожденци Димитър Миладинов, Григор Пърличев (1830–1893) и др. По-нататък той проследи пътя за осъществяването на сборника – от идеята за неговото създаване, дадена от руския славист Виктор Григорович (1815–1876) до издаването му със значимата морална и финансова подкрепа на хърватския епископ Йосип Щросмайер (1815–1905). Бе обърнато внимание на факта, че Константин Миладинов е подбирал за публикация най-добрите варианти от записаните песни. 

В доклада на ДОЦ. НАУМ КАЙЧЕВ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“): „Сборникът „Български народни песни“ като хърватски и централноевропейски феномен“ бе показано как сборникът на Миладиновци е четен, възприеман и превеждан в Хърватия и се превръща в елемент от хърватското и централноевропейското културно развитие през ХIХ век. 

Изключително интересен бе докладът на ПРОФ. РУМЯНА ДАМЯНОВА (Институт за литература към БАН) „Братя Миладинови – призвание, подвиг и съдба“. Централно място в него заема въпроса за влиянието на Миладиновия сборник върху формирането на българската национална идентичност. За да очертае посоките на дейността на братя Миладинови, тя проследи изявите им в контекста на общата културна ориентация на българското общество от първата половина на XIX в. Високото за времето образование на Димитър и Константин, както и богатата филологическа култура на Константин дават възможност на двамата братя да се изявят като народни будители и компетентни съставители на най-солидния и представителен сборник с народни песни през Българското възраждане. 

Второто заседание започна с изпълнения на вокален ансамбъл „Елици“ от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ с диригент Даниел Иванов. Сред изпетите песни бе и една новооткрита от ансамбъла народна песен за цар Самуил, записана в Пиринско. 

 Пленарният доклад на ПРОФ. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (Нов български университет): „Сборникът на братя Миладинови – вдъхновение за писателите от кръга „Мисъл“ показа какво силно влияние е оказала книгата на Миладинови върху Пенчо Славейков (1866–1912), Пейо Яворов (1878–1914), Петко Тодоров (1879–1916) и Кръстьо Кръстев (1866–1919). 

Д-Р ЕЛЕНА ЧАЛГЪНОВА (РИМ – Благоевград) в съобщението си „Екземпляри от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладинови, съхранявани в Регионален исторически музей – Благоевград“ представи накратко изданията от 1861, 1891, 1942, 1961, 1981 и 2019 г. и проследи пътя, по който музейната библиотека се е снабдила с тях. 

Актуално значение имаше заключителния доклад на ДОЦ. ИЛИЯ НЕДИН (Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград) „Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни“ – един от фактите, неподлежащи на „многоаспектни исторически интерпретации“. В него авторът коментира опитите да се подмени народностно-националната същност на Миладиновия сборник в предговора към изданието от 2000 г., направено в Скопие. 

Научният форум бе закрит с изказване на доц. Георги Николов, който обобщи резултатите от докладите и проведената дискусия. Според него за сетен път се вижда, че сборникът „Български народни песни“ има непреходна стойност и резонансът от него вече 160 години пази спомена за българщината в Македония. 

Научният форум беше широко отразен в местните и централните средства за масова информация. Предаването на „Култура.бг“ на БНТ, посветено на кръглата маса и 160-годишнината на сборника вижте тук. 

 Доц. д-р Георги Н. Николов