Периодът между сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. и началото на Парижката мирна конференция, макар и изпълнен с напрежение и несигурност за бъдещата съдба на България, на практика остава безплоден във външнополитическо отношение.
България от никъде не получава дори и най-неангажиращ намек, че някоя от силите-победителки би могла евентуално да се съобрази поне отчасти с исторически напълно обоснования стремеж на българите да живеят в една своя държава. Разбира се, това съвсем не означава, че дипломатическите служби на страните-победителки изобщо не обръщат внимание на проблемите, пред които ще бъде изправена предстоящата мирна конференция във връзка с определянето на следвоенните граници на Балканите.
Напротив: преразпределението на територии се об- съжда активно, с привличане на различии съображения и с позо- ваване на актуални за историческия момент принципи на полити- ческо, икономическо и военно взаимодействие между народите. Известна представа за общата атмосфера, в която протича дискусията по тези въпроси в дипломатическата служба на Вели- кобритания ни дава приведеният по-долу документ.
Негов автор е Хари X. Лам (Harry Н. Lamb), бивш британски консул в Солун, зачислен към британската военна комисия в София с чин полковник на 5 декември 1918 г. Два дни по-късно, преди оиде да е тръгнал към мястото на новото си назначение, от Солун Хари Лам изпраща в Лондон свое донесение, към което прилага и два меморандума: един за Македония и един за Добруджа. Ето пълният текст на първия меморандум в превод от английски:
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар