Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 6
Убит е от андартите, заедно със съпругата и майка му (1919).
Останал кръгъл сирак едва 3-годишен, Г. Димчев е осиновен от свои съселяни.
През 1924 г. семейството му се преселва в България. Установяват се първоначално в Айтоско, а след това в Бяла, Варненско.
Останал за втори път сирак, въпреки мизерията, завършва III Софийска мъжка гимназия (1936). Постъпва в армията и става летец.
През 1942 г. напуска военната служба поради конфликт с командира си по македонския въпрос.
Записва право в СУ. Още като ученик в гимназията става член на организираните от корпорация „Шар“ македонски ученически групи.
Един от основателите и ръководителите на ТМО „Нова македонска борба“(1937–1944).
През юли 1944 г. заминава за Костурско и Леринско, за да окаже помощ на въстаналото там българско население.
Заедно с други дейци организират повече от 12 хил. въоръжени българи, които бранят местното население от гръцките своеволия.
Установява връзка с партизанското движение в Македония. Ген. Темпо и ген. Апостолски го предават на гърците.
Прекарва известно време в гръцките затвори, откъдето е освободен със застъп-ничеството на англичаните. През март 1945 г. е арестуван в София и съден. Изпратен за 5 години в трудови лагери.
0 коментара:
Публикуване на коментар