125 години от рождението на Иван Михайлов

125 години от рождението на Иван Михайлов (Скромни, Малкия, Димов, Брезов, Радко Деянов, Недялка, Отински, Брегалнишки, Македоникус, Балканикус, Нарцис) (26 август 1896, гр. Щип – 5 септември 1990, Рим). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 08

Израства в патриархалната среда на заможно българско семейство. Учи в Щип, Солун, Скопие и София. Завършва сръбска гимназия в Скопие (1915). Назначен е за бирник в общината на Щип. Служи в ІV артилерийски полк – София (юли – септ. 1918).Записва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1918 г. е личен сътрудник на Т. Александров в ЦК/ЗП/ на ВМРО. Като студент в Юридическия факултет на СУ е учредител и председател на Македонско студентско дружество „Вардар“ (1920). 

 По негова инициатива от 1921 г. започва да излиза Сборник „Илинден“. След Горноджумайските събития се утвърждава като секретар на ЦК на ВМРО. На три поредни организационни конгреса е избиран за член на ЦК. Търси нови съпротивителни форми и средства за борба срещу сръбския денационализаторски режим в Македония. 

Организира политическите убийства на Стоян Мишев, Тодор Паница, Илия Пандурски, ген. Михайло Ковачевич, Велимир Прелич и др., които имат шумен отзвук по света. На 31.Х. 1927 г. в Щип са убити неговият баща Михаил Гаврилов и по-големият му брат Христо Михайлов. Като олицетворяващ младежкото попълнение в редиците на ВМРО е отговорник за спомагателната организация на ВМРО. 

Не споделя възгледите на ген. Ал. Протогеров за воденето на революционната борба. Назряващата криза в отношенията им се засилва от недоказаните подозрения на Михайлов, че Ал. Протогеров е виновен за убийството на Т. Александров

В нарушение на организационния устав нарежда неговото убийство. Наред с лично одобрените десетки смъртни присъди Ив. Михайлов поощрява значими инициативи в македонското освободително движение (в. „Македония“, в. „Македонска трибуна“, Македонска народна банка, Македонски научен институт, строителство на Македонски дом, хижи, водни синдикати, училища и др.). 

След Деветнадесетомайския преврат (1934) ВМРО е забранена и Ив. Михайлов минава в нелегалност. На 12.ІХ.1934 г. преминава българо-турската граница. В емиграция продължава да отстоява идеите си за национална борба. 

 През септември 1944 г. отхвърля предложението на Хитлеристка Германия за създаване „независима македонска държава“. За него „Независима Македония“ е средство за запазване на македонската българщина и общобългарското духовно единство. 

 След 1945 г. живее в Италия, където става обединителна фигура за българската емиграция от Македония. Уважаван идеолог, той дълго време е безспорният неофициален ръководител на МПО и сътрудничи на в. „Македонска трибуна“. Автор на няколко тома спомени, научно-популярна литература и публицистични материали, в които разобличава македонистката идеология и защитава истината за съдбата на българите от Македония.