Костадин Филипов: Скопие ще трябва да почака още

вторник, 3 август 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 7 

 Колкото по-неясна става следизборната политическа обстановка у нас, толкова повече нетърпението край Вардар за намиране на решение за спора между София и Скопие става все по-голямо. 

Причината се крие в разбирането, което най-после приеха политиците от Северна Македония, че недоразуменията между двете държави трябва да бъдат изчистени с пряк диалог между двете страни и че това би могло да стане, когато в България се състави нов парламент и се избере легитимно правителство. Всеки друг вариант за изход от двустранната криза в доверието – в рамките на служебен кабинет и без нов състав на Народното събрание, просто не е реален. Имаме все повече доказателства, че оттатък границата са разбрали тази истина, което от своя страна представлява достатъчно ясен напредък. 

 Вярно, това не хармонизира с начертания от премиера Зоран Заев „календар“ на действията на собствената му страна по пътя на целта – Република Северна Македония да стартира преговорния процес за членство в Европейския съюз в рамките на словенското шестмесечно председателство. То започна на 1 юли след португалското, което пък от своя страна завърши така, както в Скопие май не очакваха. Знаете какъв шум се вдигна около оценката на министъра по европейските въпроси на Португалия Ана Паула Закарияш , която публично призна връзката на българския с езика на Северна Македония, битували в обща културна среда. Цялата създавана пропагандна конструкция за обща позиция на държавите членки на ЕС в подкрепа на Северна Македония срещу България рухна за миг. 

Неслучайно дори премиерът Заев се нае да търси истината за точността в изказа на госпожа Закарияш, а цялата дипломатическа машина на Скопие бе впрегната да настоява за опровержение от страна на Лисабон. Каквото и да бе казано после, то може просто да бъде причислено към политическата куртоазия и протокол, защото казаното от министър Закарияш остана да трупа „лайкове“ в социалните мрежи по цял свят. И за да бъде иронията още по-значима, премиерът на Словения Янез Янша в първите си изявления от началото на председателството на неговата страна на Съвета на ЕС даде ясно да се разбере, че в крайна сметка, членовете на европейското семейство дават предимство на позицията на държавата членка като България, пред интересите на Северна Македония в нейното качество на кандидат за членство. 

Това изказване на Янша, който не крие приятелството си с лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, потвърди многократно изтъквания принцип от професор Денко Малевски от Скопие, първият външен министър на суверенна и независима Република Македония. Според този принцип, съюзите се създават да защитават интересите на своите членове, а не на кандидатите за членство. Често и аз в свои текстове и изказвания съм цитирал тези думи на учения и политик от Скопие, като съм препоръчвал на местните политици по-внимателно и старателно да се вслушват в думите му. Но кой да чуе? Кой съм аз да им казвам какво да правят, след като за всички е ясно, че там са си самодостатъчни и трудно поемат друго мнение, освен своето. 

И поради тази причина са на този хал, какъвто са в момента и от който, по всичко изглежда, скоро изход няма да бъде намерен. В интерес на истината в Скопие наистина се надяват тъкмо в рамките на словенското председателство да намерят решение на спора с България. По много причини: първо, Словения също е бивша югорепублика, която съжителстваше с Македония в рамките на Титова Югославия. А нали знаете – СФРЮ я няма, но югосферата е жива. Старите връзки не са прекъснати, а новите са на основата на старите. Словения винаги е била републиката, която е била мечтата на живота на доста от младите граждани на Северна Македония. 

Разположени на двата „края“ на някогашна Югославия, двете републики са сходни по територия и по броя на жителите си. Разликата е в манталитета на хората в едната и в другата. Едните, словенците, отдавна гледат към Европа и се държат като европейци, докато нашите братя оттатък границата са се втренчили в пъпа си – „Папокот на светот“, ровят се в нечие антично минало да търсят там корените си, прегръщат Средновековието и Възраждането по македонските земи като свое, ничие друго и се правят на древни повече, отколкото са. Всъщност, никакви не са… 

Знаете ли колко пъти съм бил свидетел на предложения от българска страна на различни равнища и в различни формати – ето, колеги и приятели, готови сме да ви дадем цялата документация на пътя на България към членство в ЕС, не за друго, а да не повтаряте нашите грешки и пропуски, нямате езикова бариера, ще се справите, искаме да сме ви полезни като добри съседи… И отговорът винаги е бил: не, не, благодарим, предпочитаме да ползваме опита на Словения, бяхме заедно, почти сме „едноформатни“, благодарим. Второ, Словения вече даде заявки, че ще подкрепи Северна Македония. Тя дори го направи, разбира се. Словенският външен министър бе един от тримата, заедно с колегите си от Австрия и Чехия, които отидоха в Скопие и оттам под благия поглед на Заев и на Никола Димитров, вицепремиера по европейските въпроси, отправиха призив към София да „пусне“ Северна Македония да започне преговорния процес за членство. 

Сега чуваме и президентът Борут Пахор да обещава подкрепа и издигане като приоритет в тяхното председателство намиране на решение на спора между Скопие и София. Даже се похвали, че Любляна е в активна комуникация със София по този въпрос. Трето, в програмата на своите шест месеца начело на Европа Словения е заложила през октомври да събере заедно в Любляна лидерите на страните от Европейския съюз и на тези от Западните Балкани. 

Нещо като римейк на срещата в София по време на българското председателство. Със словенски привкус, разбира се. Резултатите от нашата среща продължават да се приемат за спорни, но във всички случаи събирането на толкова държавници на едно място по едно и също време с цел да разговарят по една и съща тема означава, извън всичко друго, само едно: възможност върху България – повече, и върху Северна Македония – по-малко, да се оказва единичен или групов натиск за отстъпки и намиране на решение. 

А то би било през декември, ах, този декември, Северна Македония да стартира преговорния процес за членство. Поне аз го виждам по този начин. В някои от своите изявления премиерът Зоран Заев не споделя подобен оптимизъм. Вярно, всяко негово публично изказване като правило противоречи на предишното, та човек не знае за кое да се „хване“ като за легитимно. Колкото и да иска да се намери решение в спора със София в рамките на словенското председателство, толкова и той самият не вярва дълбоко и истински, че би могло да се случи. Тогава – какво? 

 Идва френското председателство от началото на следващата година, президентът Макрон ще се бори през май за втори мандат, Заев направи „историческа“ визита в Париж и се видя с Макрон, както се казва, двамата плеснаха с ръце и се прегърнаха, обединени около идеята Северна Македония да влезе в ЕС. Това е същата Франция и същият онзи Емануел Макрон, който преди две години спря интеграцията на Западните Балкани с изискване за нова методология. Как ви изглежда идеята като част от предизборната кампания на Макрон изведнъж Северна Македония и Албания да стартират преговорния процес тъкмо във френското председателство и по такъв начин да донесат точки на сегашния френски държавен глава? Ще видим, ще почакаме. Важното е ние в София да си свършим работата както трябва. 

Костадин Филипов

1 коментара:

  1. Точно! И във връзка с усилията, а и на надеждите на Скопие и сие (като Словения, например, за скорошно придвижване напред на РСМ към ЕС, цитирам мой пост във Facebook от вчера, както следва: Dimitar Gavrailov
    Добавяне на биография
    Въведение

    Необвързан

    Снимки
    Приятели
    151 приятели
    Vanya Stoyanova
    Хусеин Изци
    Атанас Величков
    Ekaterina Cholakova
    Maria Tsakova
    Мартин Тонев
    Tome Blazheski
    Стефан Михайлов
    Момчил Секулов

    Поверителност · Условия · Рекламиране · Избор за реклами · Бисквитки ·

    ·

    Facebook © 2021
    Публикации
    Dimitar Gavrailov
    Вчера в 11:55 ч. · Споделено с: Публично
    Публично
    „Нови висоти” в дипломатическото говорене
    Дипломатическото говорене е в разцвет; все повече нюанси се появяват в изискания, любезен, но и точен, съразмерен, основан на факти, тон на дипломатите. Забелязал съм от години,, че начинът на говорене на държавниците и някои политици от РСМ е коренно различен сред различните аудитории , но особено в последните седмици и дни , получи „разцвет” по височина и ширина. Вече може да се разграничат четири вида тяхно говорене: а/"сладко" - в преки разговори с РБ (ключови думи тук са „братя, братски народ”, „обща история”, „борба срещу един и същ поробител или потисник”, „общи хоризонти”); б/"политическо" - когато говорят на свои политически форуми в РСМ (ключови думи или изрази, са „ Бих показал среден пръст на…„ , „нашата македонска идентичност”, „нашият македонски език, зафиксиран с АСНОМ”, „нашата славна македонска история”, „ борбата срещу българските фашисти и окупатори”, „нашите славни партизани”); в/ "официално" - когато говорят на международни форуми, особено с представители на ЕС, говорещи надълго и широко за справедливост, готовност на РСМ за ЕС, „отговорно изпълняващи задачите и мероприятията на НАТО”, и тем подобни; г/ "внушаващо" - когато пускат в пространството внушения, за това, че са се договорили с РБ за някакви отстъпки (по позицията на България), или, че знаят от сигурен източник, че някаква сила (може би от космоса) ще принуди България да промени позицията си, ще прегърне РСМ, и последната най-после, ще тръгне волна като птичка, устремена към ЕС.
    Да са живи и здрави всички те, и най вече братския народ в РСМ! Все пак българите в РБ и в РСМ (заедно с другите народности) отчитат тези разлики, и дори само тези особености, не са в полза на европейската перспектива на РСМ.

    С поздрав и задоволство от винаги компетентните Ви изяви по темата,
    Димитър Гавраилов

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021