Албанците в Скопие недоволни от Охридското споразумение

вторник, 31 август 2021 г.

Албански оценки за Охридското споразумение 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 8

Охридското споразумение беше подписано на 13 август 2001 г. със срок на приложение до края на 2004 г. Двадесетгодишнината от неговото подписване беше тържествено отбелязана, но същевременно това даде повод за равносметка за постигнатото от албанския фактор в Република Северна Македония през този период. 

Основните критики на албанските анализатори и политици от опозицията са насочени срещу неизпълнението на важни части от Охридския договор или на само формалното им изпълнение, както смятат те. Много важна тема за тях продължава да бъде официалният статут на албанския език. Законът за езика беше приет през 2017 г., но Инспекторатът, който трябва да следи за неговото изпълнение, не осъществява предвидения контрол, смятат албански експерти. Има мнения, че дори и Преамбюлът на Конституцията на Република Северна Македония е по-неблагоприятен за албанците от този на Конституцията от 1974 г., тъй като албанците са изравнени с другите етнически групи. 

 Един от основните стълбове на Охридското споразумение е развитието на децентрализираната власт, съответно усилването на местните институции. Северна Македония продължава да бъде централизирана държава от финансов аспект и от гледна точка на компетенциите на централните държавни институции. Според албански експерти Законът за еднаквото регионално развитие продължава да дискриминира районите с албанско мнозинство. Северозападният регион и този на Полог продължават да остават най-дискриминираните райони в държавата с оглед на държавните инвестиции, смятат те. Капиталните инвестиции в частите с албанско мнозинство са значително по-малки от другите райони. Например капиталните инвестиции в община Център (Скопие) са на стойност над 5000 денара на глава от населението, а в съседно на столицата Арачиново са само 80 денара на жител. 

Повечето общини нямат широки компетенции и в сферата на културата. Те не могат да управляват културните си центрове, какъвто е случаят например в община Гостивар, независимо че Охридското споразумение предвижда по-висока степен на компетенции в сферата на културата за местната власт. Някои албански журналисти и политици смятат, че от днешна гледна точка Охридското споразумение е изработено прибързано, като не са анализирани в детайли много аспекти, които са включени в него. 

Съществена слабост на това споразумение според тях е липсата на промени в член 5 от Конституцията, който определя държавните символи – герб, знаме и химн. В този член е посочено, че гербът, знамето и химнът се определят със закон, който трябва да се гласува с две трети от гласовете в парламента. Процедурата е сложна и не позволява да се стигне до промени, които да позволяват албанците в страната да се идентифицират с държавните символи.

Д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021