135 години от рождението на Дора Габе (28 август 1886, Дъбовик, Добричко – 16 февруари 1983, София) – поетеса и писателка, активистка на добруджанското движение. „
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 8
Учи в Балчик и Добрич и в девическите гимназии в Шумен и Варна. През 1904 г. записва „Естествени науки“ в Софийския университет, а през 1905–1906 г. следва френска филология в Женева. Завършва висшето си образование в Гренобъл. След Първата световна война се включва в работата на Дамския комитет към Добруджанската организация.
От 1928 г. се заема с организирането на дамски групи към дружества „Добруджа“. Става член на Дамския секретариат (1929–1933), поставил си за задача да изведе на по-високо ниво степента на организираност на добруджанските жени. Активно участва в акциите за събиране и изпращане на книги и учебници в Добруджа и за образоване на деца и младежи от областта. Член е на Добруджанския научен институт (1932). Председател е на създадения през 1933 г. Добруджански женски съюз и го представлява в Съюза „Добруджа“, в ръководството на който взима участие и е редовен сътрудник на печатния му орган.
Като член на българския ПЕН-клуб и по други поводи се среща с видни политици, общественици, представители на културата в Англия, Франция, Чехословакия, Полша, Румъния и др. Пленителен оратор на множество публични изяви на добруджанци, ползваща се със симпатиите на българския творчески елит, тя има съществен принос при осъществяване на организационната, пропагандната, културно-просветната и благотворителната дейност на Добруджанската организация.
Автор е на многобройни и ярки публицистични и художествени творби, посветени на Добруджа и нейното трудолюбиво население, подложено на мъчителни изпитания. Между книгите, които привличат вниманието на добруджанци, е „Малкият добруджанец“ (1927). На нея се придава важно значение за самосъхранението на добруджанската емиграция и особено на подрастващото поколение добруджански българи. През есента на 1940 г. тя влиза с българските войски във възвърната към България южна част на Добруджа и публикува вълнуващи описания на радостта и възторга на българското население.
Впоследствие в разговори и литературни анкети разкрива моменти от историята на добруджанското движение.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар