140 години от рождението на проф. Андре Мазон

понеделник, 6 септември 2021 г.

140 години от рождението на проф. Андре Мазон – авторитетен френски изследовател на българския говор и фолклор в Македония
 

„Говорите в регионите в Лерин (Леринско) и Костур (Костурско) образуват с някои определени говори в Корчанско (Бобощица и Дреново) крайната югозападна точка на Западна България.“ Mazon, A. Contes slaves de la Macedoine sud-occidentale Etude linguistique; textes et traduction; notes de folklore. Paris, É. Champion, 1923, p. 4. Андре Мазон (7 септ. 1881, Париж – 13 юли 1967, Париж) Френски учен, филолог, славист, фолклорист. 

Следва славянска филология в Сорбоната (1898–1902) и Висшето училище за източни езици в Париж (1905). Специализира славянска филология при Пол Боайе, Антоан Майе и Луи Леже. Продължава обучението си в Санкт Петербург, Прага и Харков. Преподава френски език в Харковския университет (1905–1908). Заема длъжността секретар във Висшето училище за източни езици (1909–1914). 

Предприема научноизследователска обиколка в България (1914), мобилизиран е на Солунския фронт през Първата световна война. Събира материали за българския говор в Леринско и Костурско (1916–1917). Професор е в Университета в Страсбург (1919–1923) и в парижкия Колеж дьо Франс (1924–1952). 

\

Проф. Андре Мазон в компанията на цар Борис III

Основател и член на редакционната колегия на „Revue des Études Slaves“ (1921). Ръководител на Института за славистика в Париж (1937), заместник-председател на Международния комитет на славистите (1958–1967). Удостен е с орден с командирски кръст „Св. Александър“ (1926), с големия офицерски кръст на ордена „За граждански заслуги“ (1939) и с орден „Св. св. Кирил и Методий“ по случай 1100-годишнината от създаването на славянската писменост (1965). 

Чуждестранен член на Полската академия на науките (1927) и Академията на науките на Съветския съюз (1929), дописен член в Историко-филологическия клон в Българската академия на науките (1930), доктор „хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1939) и почетен член на Македонския научен институт. Изследванията му се посветени на руския и чешкия език, на древноруската и руска класическа литература, на българския говор и фолклор в Албания и Македония. 

 Подбрана библиография: 

1. Contes slaves de la Macédoine sud-occidentale. Étude linguistique; textes et traduction; notes de folklore. Paris, É. Champion, 1923. 
2. Le moine Chrabr et Cyrille. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. По случай 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели. София, б. и., 1925, 119–122. 
3. Le mode “éventuel” du bulgare. – In: Symbolae grammaticae in honorem Joanis Rozwadowski, t. II. Kraków, Gebethner & Wolff, 1928, 185–191. 
4. Documents, contes et chansons slaves de l‘Albanie du Sud. Paris, Librairie Droz, 1936. 5. Grammaire de la langue russe. Paris, Librairie Droz, 1943. 

По-подробно за живота и делата на Андре Мазон виж: Гребенаров, Ал., Н. Войнова. Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт (1923–1947). С., 2021, 19–34.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021