Справка за българската емиграция в Цариград, 1962 г.

петък, 1 октомври 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, бр. 2. Боряна Бужашка. За македонските българи в Истанбул (1913 – 1989) ..................165 - 167

„Приблизителният брой на българската колония в Истанбул е 1300 души. От тях около 500 души са български граждани. Броят на българските граждани ежегодно намалява. За това най-голямо влияние оказва турският закон за гражданството (…). Освен това българските граждани, за да избегнат ударите на дискриминационните и ограничителни мерки, които местната власт прилага към тях (особено по отношение упражняването на професиите и имуществените въпроси), сами се отказват от наше гражданство или се стремят да оженят децата си за българи, но турски граждани. Това особено важи за по-заможните, които притежават повече недвижими имоти. 

По-голямата част от българите в Цариград са от Егейска и Вардарска Македония, които са дошли на гурбетлък предимно след Първата световна война вследствие на преследванията на гръцките власти. Те са запазили будно българско съзнание и се считат за българи. Освен това много от тях имат роднини и близки в България, живущи в момента в Цариград са около 100 души, като по-голямата част от тях са наши граждани. Социалният състав на огромното болшинство от българската колония носи еснафски характер, което е отражение на нейното положение в миналото. 

Над 70% от българите се занимават със занаятчийство – млекари, фурнаджии, дърводелци, шивачи, обущари и др.; около 10% са градинари; около 10% работници, търговски служители, дребни търговци и комисионери; и около 5% са заети със свободни професии – лекари, зъболекари, юристи и пр. Една незначителна част са служители и то предимно в българските институти – Патриаршеското наместничество, болницата и училището. Материалното положение на огромното болшинство на колонията не е добро. Освен нестабилното икономическо положение в Турция, турските власти им създават най-различни допълнителни затруднения, като специални данъци, налози, ограничения за упражняване на професията и пр. Най-състоятелното българско семейство в Цариград е това на Черкезови – турски граждани. Турските власти създават най-различни трудности на българската колония. 

Не й се разрешава да поддържа контакт със служителите от консулството; не са редки случаите българи да бъдат викани в полицията и им се иска обяснение за посещение в консулството и разговорите с наши служители. Сред колонията няма оформени политически течения, тъй като основния й състав е еснафски и отбягват да се занимават с политически въпроси. Освен това българската колония има боязън от турските власти, понеже няколкократно е била подлагана на масови репресии от страна на фанатизирани и шовинистични елементи при мълчаливото наблюдение на властите. 

Но в огромното си болшинство от колонията има правилно отношение към НР България, запазила е будно национално съзнание и вярва, че при беда единствен техен спасител и приютител ще бъде майката отечество България. Децата на колонията обикновено наследяват професията на родителите си. Малцина са тези, които дават средно или висше образование на децата си. С редки изключения колонията от второто поколение говори български и има правилно отношение към НР България. 

Имаме случаи, когато млади хора са ни заявявали, че искат да се завърнат в България, но ги задържат задълженията към възрастни родители, братя и сестри или това, че не могат да ликвидират имотите си. Ежегодно по 2 – 3 души се преселват в България. Колонията няма своя организация от типа на това, което ние разбираме под организация. Съществува едно дружество – „Радост“, в което автоматически членува цялата колония. Дружеството има ръководство, начело на което стои дългогодишната председателка Кира Александрова. 

Макар дружеството да не развива особена дейност, то все пак спомага да се поддържа и подхранва националното чувство в съзнанието на българите от колонията. При организираните от него една-две вечеринки през годината и екскурзиите в околностите на града се събират около 140 българи, пеят се и се свирят български народни песни, играят се хора и ръченици. Турските власти гледат с недобро око на дружеството. Забранява се всякакъв контакт на ръководството и членовете с консулството. По различни поводи ръководството и обикновените членове са били предупреждавани от полицията. 

С оглед да не се навреди на дружеството и се предотврати евентуалното му разтуряне, представителството поддържа твърде предпазливо връзки с него. Абсолютно невъзможно е да се дават пропагандни материали на дружеството. Представителството поддържа връзки, също твърде предпазливо, с Патриаршеското наместничество, Църковното настоятелство, българската болница и българското училище. Единственото място, където представителите могат да се срещат с българската колония, това е църквата и то само на по-големи църковни празници – Коледа, Стефановден, Трифоновден, патронния празник на болницата. 

На коледното тържество в Патриаршеското наместничество консулството раздава подаръци на децата, а на Трифоновден в Метоха се носят български напитки за почерпка на колонията. Консулството има добри отношения с Църковното настоятелство и свещениците, но те също проявяват предпазливост във връзките с нас, тъй като се боят от турските власти. Съгласно турските наредби свещеници и настоятели могат да бъдат само турски граждани. Председател на Църковното настоятелство е Методи поп Василев. По-видни дейци на колонията са Ламбо Шпатов, Борис Киров, Славейко Василев, Благой Миовски и др. Българската колония в Цариград не издава никакви печатни издания. 

Също така на българските граждани (разбира се, и на българите небългарски граждани) им се забранява да получават вестници и списания от България. Не е целесъобразно списанията „Славяни“ и „България днес“ да се изпращат направо на колонията или на българските институти. Би било по-добре да се получават в консулството, след което при възможност да се дават на Патриаршеското наместничество и евентуално на българската болница. 

Не е целесъобразно Славянският комитет да поддържа кореспондентски връзки с членове на колонията. Засега е изключено да се развива по-широка културно-просветна дейност сред колонията. Няма условия за организиране на библиотеки, читални, самодейни колективи, прожекции на български филми и др. 

Не е възможно и уреждането на екскурзии до България, макар да има желаещи. Турските власти не разрешават. А български гражданин, който напусне пределите на Турция, не може да се завърне обратно, ако предварително не е получил разрешение от Министерството на вътрешните работи в Анкара. През последните 13 – 14 години нямаме случай български гражданин да е получил разрешение да посети България и да се върне обратно в Турция. Няма условия за изпращането на български младежи да завършат висше образование в България. Би могло да се намерят младежи, които да заминат за България и да останат там. Би било добре на такива младежи да им се даде възможност да завършат висше образование на държавни разноски. Това би имало голямо значение за колонията в Цариград. 

Но за осъществяването на това нещо също има пречки, тъй като болшинството от младежите българи са без средно образование. Благоприятно би се отразило на нашата работа, ако Славянският комитет ни изпрати дребни подаръци, като пирографирани предмети, кърпички с българско везмо и пр., които консулството при удобен случай може да раздаде на колонията и то предимно на децата. Предметите трябва да бъдат около 500 на брой и могат да се изпратят чрез министерството, ако не наведнъж, то на 2 – 3 пъти.“

Машинопис. ЦДА, ф. 1478, оп. 21, а. е. 44, л. 6 – 9.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021