Албански лидери за добросъседството с България

понеделник, 25 октомври 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Д-р Антон Панчев

Опитите на министър-председателя на Република Албания Еди Рама да обвързва отлагането на провеждането на Първата междуправителствена конференция между неговата страна и Европейския съюз с българската позиция спрямо Република Северна Македония се посрещат с категорично несъгласие от албанската опозиция. 

На заседанието на парламента на Република Албания на 7 октомври, точно след срещата в Блед, Словения, Лулзим Баша, председател на най-голямата опозиционна сила – Демократическата партия, заяви ясно от парламентарната трибуна: 

„Не казва този (Еди Рама – бел. моя), че в Словения (става въпрос за срещата на 5-6 октомври – бел. моя) най-малко пет важни страни членки са решили, че даже утре България да вдигне ветото за Северна Македония, няма да се открият преговорите за Албания, след този доклад (на СДИЧП за изборите – бел. моя), защото нямаме начело един министър-председател и едно правителство, които са дошли чрез свободни и честни избори, а посредством сливането в едно на държавата с партията като Лукашенко, посредством купуването на гласове с парите от престъпността и от корупцията…”. 

След това, описвайки провалите на албанското правителство в същото изказване, г-н Баша заключава: „И, със сигурност, това влияе, има ефект навсякъде, има ефект върху бедността, върху цените, има ефект върху вашите дългове и дълговете на Албания, има ефект върху интеграцията, която е спряна не от България, а от алчността и от лакомията”1. 

С това си изказване Лулзим Баша се присъедини към редицата от водещи албански политически анализатори, които критикуват позицията на Еди Рама спрямо България и посочват, че вътрешното състояние на Албания е основната причина за отлагането на Първата междуправителствена конференция с ЕС. Темата за значението на историческата истина за изграждане на добросъседски отношения се поддържа и от министър-председателя на Република Косово Албин Курти. 

На Втората среща на върха на Западните Балкани, организирана от британското списание “The Economist” и проведена на 14 октомври в Скопие, министър- председателят на Косово Албин Курти наблегна на няколко основни точки в своята реч – нуждата от функционираща демокрация, икономическото развитие и социалната справедливост, но постави особен акцент върху необходимостта от изправяне пред тежкото историческо наследство, за да се осигури трайна стабилност на Балканите. 

Косовският министър-председател започна своето изявление с обща препратка за взаимовръзката между процесите в света: „Няма съмнение, че въпросът за стабилността и просперитета е този, с който се сблъсква всяко общество днес. Само няколко десетилетия по-рано беше обичайно да вярваш, че събитията, които се случват в далечните страни не бяха наш проблем, или когато не се сблъсквахме с глада и бедността, по някакъв начин ние действахме сякаш те не съществуваха. 

Една такава гледна точка към света повече не е възможна”. Според Албин Курти на Балканите не може да се изгради общо бъдеще без да се изяснят и да се разрешат конфликтите между държавите:

 „Другият елемент е изправянето пред миналото. За да започне наистина помиряването, трябва да се изправим пред миналото; при всичките кръвопролития, етнически прочиствания, геноцид и жестокости, извършени през 90-те години, но без чувството на отговорност или разкаянието на агресора – това е погрешно. Ако не чувствате никаква вина и никаква отговорност за това, което се е случило, тогава ще ги повторите отново. Причината, заради която ние казваме „никога не забравяй”, е да напомняме на сегашните и на бъдещите поколения това, което се е случило, но ако не се поеме никаква отговорност, тогава тази фраза няма никакъв смисъл. 

След Втората световна война, Европейският съюз се изгради върху основите на поемането на отговорността и изправянето пред миналото. Ние, в Западните Балкани, трябва да следваме същия път. Като заключение, аз смятам, че ние не трябва да разделяме въпросите един от друг, а да ги разглеждаме свързани и преплетени. 

Не е възможно да вървиш напред, пренебрегвайки уроците от историята, нито пренебрегвайки настоящите реалности” 2. Разбира се, тази реч на г-н Курти беше насочена пряко срещу Сърбия, но същевременно представлява поредното отхвърляне на идеите на Вучич, Заев и Рама да се градят „отворени Балкани”, като се пренебрегват историческите причини за конфликтите. 

1. Цялото изказване на г-н Баша може да се прочете на сайта на албанския парламент, като частта за България е на страница 15 и 16: https://www.parlament.al/Files/Procesverbale/20211014105725Proc.%20dt%207.10.2021.pdf

2. Цялата реч на Албин Курти може да бъде прочетена тук: https://arenamediale.tv/lajmet-e- fundit/vendi/kurti-samitin-ballkanit-perendimor-smund

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021