Николета Войнова: Плени ме мъдростта на историческата наука

За връзката между правото и историята, за дейността на Младежкия клуб „Даме Груев“ към МНИ, за Сборника, посветен на чуждестранните членове на МНИ, за подготовката на стогодишнината на МНИ и за ролята на младите историци за осветляване на борбите на българския народ с Николета Войнова разговаря журналистът Костадин Филипов.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Николета Войнова е родена на 6 декември 1996 г. в Радомир. Завършва училищното си образование в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в родния си град и следва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2015–2020). Понастоящем е докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Председател е на Младежки Клуб „Даме Груев“ – МНИ и е член на Македонския научен институт (2020). 

 – Здравейте, госпожице Войнова. Вие сте най-младият член на Македонския научен институт. В същото време завършихте с отличие специалността „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, сега сте и докторант в Института за исторически изследвания при БАН. Кога изкушението „българска история“ започна да Ви завладява? 

 – Благодаря Ви. Точна датировка не мога да дам, но интересът ми към българската история е присъствал в началните ми ученически години. Това е напълно нормално, защото имах късмета да се родя в страна с изключително богата и изстрадана история. Впоследствие ме плени мъдростта на историческата наука и затова имам желание да се занимавам с нея в професионален план. 

– Правото помага ли на историка или обратното – историята обогатява юридическата практика? 

 – В различни аспекти има взаимовръзка между двете хуманитарни науки. Например, в правото задълбочено се набляга на тълкуването, което по моему само е в помощ на историка. От друга страна, историята е толкова важна за правото, че редица дисциплини са посветени на историята на правото и се изучават и днес. 

 – Вие сте председател на Младежкия клуб „Даме Груев“ към МНИ. Бихте разказали повече за него и дейността му? 

 – Идеята за създаването на младежка организация към Института възниква в разговор с д-р Кирил Алексиев, с когото обсъждахме възможностите за превръщането на любителския интерес към Македонския въпрос сред студентите като тяхно бъдещо професионално развитие. Най-важната роля за основаването на Младежкия клуб „Даме Груев“ има тогавашният председател на МНИ доц. Александър Гребенаров, който организираше срещи със студенти и пространно им представяше историята на Института, неговата дейност в исторически и съвременен план. Така го направи достъпен до студентите, защото в своята масова част те нямаха представа за съществуването, целите и извършваната дейност. 

В края на март 2017 г. на Общото събрание Клубът бе приет като колективен член на МНИ, като за тези изминали повече от четири години успяхме да организираме множество прояви, сред които са студентска конференция, посветена на българския национален въпрос в периода 1978–1912 г. Редица изложби изготвихме, съвместно с Института и Директора на РИМ-Благоевград д-р Кирил Алексиев. Сред тях са „Хората, които победиха войната“, посветена на Първата световна война, изложби за 150-годишнината от рождението на Даме Груев и 140-годишнината от рождението на Тодор Александров. 

 Първата мащабна изложба за Клуба е „Български офицери, родени извън пределите на Княжество България“, в която са включени 25 български офицери от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа и др. и досега е представяна в София, Благоевград, Велико Търново, Кюстендил и Тутракан. 

В тази дейност не сме забравили историята на Института, изложбата „Първият изпълнителен комитет на МНИ“ представихме за 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт. Наскоро излезе от печат и изложбата за чуждестранните почетни членове, която беше в първоначалният ни план с доц. Гребенаров. Включихме се с доклади на конференции, организирани от МНИ, като „Памет за председателите на МНИ“, „Македония и пътят ѝ към европейската интеграция“, „Югозападна България – нови изследвания и проучвания“ по повод 65-годишнината от основаването на РИМ – Благоевград, „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение 1908–1928“, „100 години Ньой“ и други, както на докторантски и студентски конференции. 

Участвахме в отбелязването на 110-годишнината от битката при Ножот, 115-годишнината на Горноджумайското въстание, 115-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и др. заедно с „НК Традиция. РК Благоевград – Георги Измирлиев“. Наред с това организирахме публични лекции в Университета с проф. Светлозар Елдъров, доц. Ангел Джонев и други членове на МНИ, както и един продължителен семинар по история с лектор ас. Николай Поппептров. 

 Двама представители на Клуба сме част от проекта „Българите в Западните Балкани. 100 години преди и след Ньой“ към Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, с базова организация – Институт за исторически изследвания при БАН. Взехме участие в подготовката на дигиталната библиотека на МНИ, както и в методическата работа на библиотеката на филиала в Благоевград. Гостувахме в предавания по различни телевизии, за да популяризираме дейността си, вкл. „Време за Македония“ на Института. 

Има и редица други прояви, които със сигурност забравям, но като цяло Младежкият клуб „Даме Груев“ успя да осъществи поставените си цели да развива културно-просветна и научна дейност, както и да изследва историята на Македония и останалите български области извън пределите на България. 

– Наскоро заедно с доц. д-р Александър Гребенаров издадохте сборник, посветен на чуждестранните членове на МНИ. Солиден труд, който изискваше много усилия. Кога проявихте първия си интерес към темата – някакво случайно прозрение, или любовта към историята Ви е водила в тази посока? 

 – При всички положения не е случайно прозрение, немалка заслуга за по-задълбочения ми интерес към историята на МНИ има доц. Гребенаров. На него се дължи проектът за книга за чуждестранните почетни членове, който е вследствие от първоначални идеи да покажем живота и делата на българските учени-членове на Македонския научен институт до 1947 г. Книгата е по одобрен проект от Дирекция „Култура“ към Столична община. Беше невероятна възможност за мен да участвам в подобен проект, защото натрупах нови знания и успях да обогатя своята представа как представители на чуждестранния научен елит с аргументирани тези, подплатени със сериозен изворов материал, изследват Македонския въпрос. 

 – Кой е любимият Ви „герой“ от сборника и защо? 

 – Не мога да дам категоричен отговор, макар че покрай моите научни интереси ми е оказала влияние книгата „Македонският въпрос“ на проф. Лубор Нидерле и в допълнение за него успяхме да се натъкнем на допълнителни неизвестни факти за дейността му в подкрепа на борбата на македонските българи след Голямата война. За изминалите повече от три години в проучване, събиране на материали и запознаване с трудовете на тези авторитетни чуждестранни изследователи открих, че по различен начин са защитавали и подпомагали каузата на македонските българи, което само по себе си буди възхищение. 

Те са 18 видни езиковеди, етнографи, историци, юристи, художници, политически деятели от 6 държави (Великобритания, Германия, Полша, Русия, Франция и Чехия), които независимо от политиката на родните им страни, чрез обективни научни трудове, меморандуми, дипломатически мисии, речи и публични лекции са се застъпвали за справедливото решаване на Македонския въпрос. 

Например Едуард Бойл в продължение на четири десетилетия като член, а след това и председател на Балканския комитет заявява, че мирът на Балканите може да бъде постигнат чрез решаването на българския национален въпрос. Леон Ламуш, Жюстен Годар и Жорж Десбон са в непрекъсната връзка с Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации и студентските дружества на македонските българи. Проф. Афанасий Селишчев още от студентската скамейка проявява интерес към българските югозападни диалекти, а проф. Михаил Г. Попруженко и проф. Николай С. Державин също своите първи научни трудове насочват към България. Проф. Лубор Нидерле, проф. Густав Вайганд и проф. Павел Милюков още от края на ХIX в. са признати за задълбочени познавачи на националната ни проблематика, а през 1902 г. са избрани за първи дописни членове на Българското книжовно дружество. 

– След две години през декември Македонският научен институт ще чества сто години от основаването си. Това е един забележителен юбилей, нали? Как Младежкият клуб ще се впише в празника, готвите ли някаква изненада? 

 – Това е юбилей, който трябва да бъде отбелязан подобаващо заради важната роля, която има този институт за каузата на македонските българи. В днешно време на него се пада задачата да е стратегически най-важният експертен център за българската политика по Македонския въпрос. На първо място се надявам да има наше по-сериозно участие в изданията на Института. Желанието ми е да довършим и интерактивната карта на Македонския научен институт, която започнахме преди три години и сме нанесли данни за Първия изпълнителен комитет на МНИ, неговите председатели и почетни членове.

 Остават 52-мата учредители на Института, на които да поставим означения с родните им места, кратка биографична справка, цитати и библиография на по-важните им трудове. Наред с това комуникираме с представители на Студентския съвет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се надявам на общ проект. В Университета е удачно да бъде организирана публична лекция, посветена на Института, в която да се запознаят все повече студенти с историята и дейността му. 

Двете авторитетни учреждения, заедно с Българската академия на науките са основните научни центрове в страната. Наред с това бихме желали да бъде поставена изложба за Македонския научен институт в кулоарите на Софийския университет, за да може преподаватели и студенти от различните специалности да се информират за дейността му. Има и други по-мащабни прояви, които тепърва ще се обсъждат от Клуба. 

 – Знам, че имате любимци сред личностите от националноосвободителната борба на българите в Македония? Кой от тях е най-най-най в предпочитанията Ви – Даме, Гоце, Сарафов или някой друг? И защо? 

 – В пантеона на националноосвободителното движение има редица достойни борци, пожертвали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия и класация трудно може да се прави. Най-силно влияние върху мен е оказвала през годините и продължава да оказва личността на Тодор Александров. Той олицетворява достойнството, беззаветната преданост към българската национална кауза и саможертвата. Част е от почти всеки етап в историята на революционната организация. 

Влиза във ВМОРО на втората година от създаването ѝ, издига се в редиците ѝ в период на разцепление и братоубийствени борби, в ръководството е през три войни, а след Голямата война успява да възстанови Вътрешната организация. След 31 август 1924 г. Иван Михайлов се стреми да е продължител именно на политиката на Александров, доколко успява в новата обстановка да поддържа този баланс е друг въпрос. 

– Има ли сред приятелите Ви други млади хора, за които българската история не е само любопитство, а терен за сериозни научни занимания? 

 – Наблюдавам повишен интерес към историята през последните години, което е радващо. Сред тях ще посоча името на по-младия колега Калоян Васев, който успя в наскоро издадена биография на Тодор Александров да включи богата изворова база и да засегне различни проблеми. Познавам редица колеги, които продължават своето развитие в академичните среди и в попрището на науката. На всички тях пожелавам в бъдеще сериозни научни достижения, за да има една достойна приемственост.