Знанието за историята придава смисъл на идентичността

сряда, 24 ноември 2021 г.

ЗНАНИЕТО ЗА ИСТОРИЯТА И КОРЕНИТЕ ПРИДАВА СМИСЪЛ НА ИДЕНТИЧНОСТТА
 

 Доц. д-р Мира Маркова е завършила руска езикова гимназия в София, магистратура по история, специализация „Етнология“ и втора специалност „Португалския език“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. получава научна степен „Доктор“ с дисертация на тема: „Селото в Средна Стара планина в края на ХIХ–ХХ век“. От 2003 г. досега работи в Катедра „Етнология“ на Историческия факултет при СУ. От 2019 г. е Декан на Историческия факултет. Има много и различни специализации в авторитетни научни институции извън България, както и публикации в реномирани академични издания. Научните ѝ интереси са насочени в областите на локалните култури, етнологията на града, паметта, религиозността, идентичността. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

– Доц. Маркова, Вие участвахте в тържествата в Хърватия, подготвени от българското посолство в Загреб и посветени на Деня на народните будители. Вие сте историк, етнолог, интелектуалец. Какво е усещането да празнувате този български празник в друга държава – съседна, приятелска? 

– Пребивала съм многократно в Хърватия и винаги се завръщам с удоволствие. Там имам много ползотворни контакти с представителите на научните среди, особено от Загребския университет. Имам скъпи приятели. Възхищавам се на дейността на националната общност на българите в Хърватия, а посрещайки Деня на народните будители с представителите на българската диаспора в Хърватия, ме прави още по-щастлива, доколкото усещането за специалността на този ден бе силно изявено, но някак ненатрапчиво, духовно и със специфичен контекст. 

– Ние винаги свързваме Хърватия със сборника на братя Миладинови и ролята на епископ Щросмайер за неговото издаване. Пазят ли хърватите паметта за това събитие, от което отбелязваме 160 години? 

 – Епископ Щросмайер е бил забележителна личност. Ерудит и меценат, той е борец за истината и проявлението на свободата на човешката воля. Един от радетелите за еманципацията на славяните през XIX в. Повежда борба за независима Хърватия, а в духа на славянството подкрепя братя Миладинови да издадат своя сборник от „Български народни песни“ именно на кирилица. Щросмайер е създател на Загребския университет, на Академията на науките и изкуствата. Фигурата му е знакова в Хърватия. Оригиналът на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови от 1861 г. се пази в Джаково, където Щросмайер е бил епископ. 

През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество в знак на признателност от страна на българските радетели на книжовността. 

– Вие сте декан на Историческия факултет на Софийския университет. Как гледат Вашите хърватски колеги историци на сегашното състояние на научните и академични връзки между двете държави? Разговаряхте ли за това, има ли интерес към научните изследвания на българските академични и преподавателски среди?

 – Между научните общности на двете страни има тесни контакти, както между представители на академиите на науките, така и на университетските академични среди. В рамките на сегашното ми посещение установих контакт и с Декана на философския факултет на Университета в Осиек, което е разширяване на контактите. Безспорно общо поле на научните дирения са историческите и културни връзки, базирани на славянската основа на езиците, традициите, обредната система. Има и съвременни измерения на сътрудничеството, доколкото и двете страни като пълноправни членки на Европейския съюз отстояват принципите на равнопоставеността и значимостта на регионализма в общото глобално пространство. В този контекст знанието за историята, за корените, придава смисъл на идентичността. 

– Личен въпрос – след срещите Ви с толкова много история роди ли се някаква нова идея за научно изследване, което Вие като историк да разработите? Или пък да предложите на Вашите студенти или колеги преподаватели? 

– Идеите винаги са много, просто времето не стига. Ще активизираме контактите си по приложността на сертифицирания през 2021 г. от Съвета на Европа Кирилометодиев културен туристически маршрут; ще работим по изследването на глаголицата като знак и символ; имаме и проекти в областта на културната антропология относно топонимична карта на славянското пространство, през призмата на българския и хърватския пример.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021