Георги Тренчев през 1998 г. прави докторантура в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по педагогика, катедра „История на педагогиката“. Има научна степен „Доктор“. Интересите и научните му търсения са насочени към въпроси от историята на педагогиката и развитието на образованието в България. Има издадени 5 книги и редица изследвания и публикации за развоя на учебното дело в българските земи през Възраждането. Член е на Управителния съвет на Общобългарския комитет „Васил Левски“– София и работи активно за популяризиране делото на Левски и неговите сподвижници. Член е на Македонския научен институт, на Научния съвет и на редколегията на печатния му орган сп. „Македонски преглед“, председател е на Научно-информационна група – Разлог.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11
– Д-р Тренчев, Вие взехте участие в проявите, организирани от българското посолство в Хърватия по повод Деня на народните будители. Разкажете ни накратко за тях.
– Програмата започна с отдаване на почит към дейността на видните български възрожденци и книжовници Димитър и Константин Миладинови и отбелязване на 160 години от издаването на техния сборник „Български народни песни“. С делегацията поднесохме цветя на гроба на епископ Щросмайер в криптата на катедралата „Апостол св. Петър“ в град Джаково и се срещнахме със завеждащия катедрата Негово Високопреосвещенство Джаковачко-Осиечки архиепископ Джуро Хранич. Епископът е добре разположен към българските прояви и към България като цяло. Поднасянето на цветя на гроба на Щросмайер и отбелязването на годишнината на братя Миладинови се извършва всяка година и се надявам тази инициатива да продължи и занапред.
Посетихме и музея на епископ Щросмайер към катедралата и делегацията се докосна до изложения в експозицията сборник, издаден през 1861 г. в Загреб с финансовата подкрепа на епископ Щросмайер.
Заедно с Н. Пр. г-жа Генка Георгиева, посланик на България в Република Хърватия, и председателя на българската общност в Хърватия г-н Рашко Иванов посетихме в Загреб общонародната научно-обществена организация „Матица Хърватска“.
Проведохме среща и в Хърватската академия на науките и изкуствата.
В разговор с президента на академията академик Велимир Нейдхард и с академик Франьо Парач, вицепрезидент на академията, обсъдихме съвместна научна дейност с МНИ и с други научни институции в България и продължаване на научния обмен. Съвместно с ръководството на Хърватската академия на науките и изкуствата поднесохме венец на признателност на паметника на епископ Щросмайер в парка на академията и на паметната плоча на д-р Франьо Рачки, сподвижник и приятел на архиепископа, радетел за българската кауза и автор на книгата „История на България“.
– Доколкото разбирам, и тази година акцент е поставен върху сборника на братя Миладинови, чиято 160-годишнина честваме? Така ли е?
– Да, така е! Отбелязването на деня на народните будители в Хърватия, е немислимо, без да се отбележи и ролята на двамата видни български възрожденци – братя Миладинови. Затова отбелязваме и 160-годишнината от излизането на техния сборник „Български народни песни“. Константин Миладинов живее в Джаково при епископ Щросмайер месеци наред, докато приготви и последните редакции на сборника, това е от края на 1860 и началото на 1861 г. После заминава в Загреб, където през 1861 г. отпечатват сборника.
Затова веднага след заглавната страница на сборника Константин написва и своето посвещение и благодарност към епископ Щросмайер, като го нарича „великодушният покровител на народната книжнина”. И сега всяка година българите се покланят пред гроба му в криптата на катедралата в Джаково с благодарност за делото на този приятел на българите. Многобройно са проявите на Щросмайер в защита на българите по време на Априлското въстание и през Руско-турската война от 1877–1878 г.
Също така е известна и неговата финансова подкрепа за български ученици и студенти в Загреб. Затова в криптата е поставена паметна плоча от признателния български народ.
– В разговорите, които сте имали, стана ли дума за възможностите за научно и друг вид сътрудничество между МНИ и хърватските институции? На какво акцентираха Вашите домакини? Какво очакват от българската научна общност?
– Да, имахме възможност да говорим и на тази тема. В контекста на честванията се проведе и среща с литературния секретар на „Матица хърватска“ Божидар Петрач. На нея присъстваха посланик Георгиева, съпровождана от дипломат от посолството и лидерът на българското малцинство в Хърватия Рашко Иванов. Известни са добрите отношения на България и Хърватия между двете световни войни.
Известни са и контактите на ВМРО и Анте Павелич. Известно е също така и това, че тази научно-обществена организация има научни позиции, които през годините не са повлияни от комунистическа идеология и македонизма. Затова на срещата бяха обсъдени възможностите за установяване на преки контакти на сътрудничество между Македонския научен институт и ползващата се със значително влияние в хърватското общество „Матица Хърватска“.
На г-н Божидар Петрач, литературен секретар на „Матица Хърватска“, връчих писмо от Председателя на МНИ доц. д-р Георги Николов, както и поредици от сп. „Македонски преглед“ и редица издания на МНИ. Бе отправена и покана ръководството на „Матица Хърватска“ да посети МНИ – София.
Обсъдени бяха възможностите членове на „Матица Хърватска“ да представят свои материали за публикуване в сп. „Македонски преглед“, както и да посочат свой представител за член на редакционната колегия на нашето списание.
Разговаряхме и за осъществяване на постоянен обмен на изданията на двете научни институции, а също и да се организират съвмести международни научни форуми по значими и за двете институции теми.
На срещата, която проведохме в Хърватската академия на науките и изкуствата, разговорът имаше по-мащабен характер.
В академията мислят за бъдещите прояви на ниво академии или на национално ниво. Работят добре и с нашия Институт за балканистика с център по тракология при БАН и имат издания на хърватски и на български език. Отворени са и за бъдещи прояви, като за това може да помага и посланик Генка Георгиева.
В рамките на честванията посетихме университета „Йосип Щросмайер“ в град Осиек и след среща с ректора и декана на Философския факултет бе открита българска изложба на кирилицата под надслов „Духът на букви и знаци 2021“.
В Хърватия имат добра традиция за изследване на глаголицата.
Известно е, че хърватската глаголица е основна писменост в тяхната държава през XI–XII в. и тогава тя преживява бурен разцвет. Затова и във Философския факултет имат добри специалисти в езикознанието, които ни изненадаха приятно даже с цитиране на „За буквите“ от Черноризец Храбър и с „Похвално слово за Кирил Философ“. Интересно би било да поканим някои от тези специалисти при организирани от нас научни прояви.
– Какво е мястото и ролята на българската общност в Република Хърватия?
– Българската общност в Република Хърватия е малка, но добре организирана и много инициативна. Официално е получила статут на национално малцинство през 2002 г. Въпреки, че сега тя е малобройна, исторически погледнато в миналото немалък брой българи идват в Хърватия.
Не само през Средновековието, но и по време на османската власт, след Чипровското въстане от 1688 г. много българи католици се заселват в областта Славония. Известно е, че един от водачите на въстанието – Георги Пеячевич, получава баронска титла, а родът Пеячевич получава владение района на град Осиек.
На основата на тези исторически предпоставки днес българите в Хърватия имат своя организации.
На 22 юни 1998 г. е създадена Национална общност на българите в Хърватия, като неин учредител и днешен председател е г-н Рашко Иванов. Дейността ѝ е насочена към поддържане на българската национална идентичност и съхраняване и развитие на българската културна традиция. Също така в Хърватия през 2000 г. е учредена и Българска църковна община, а Българският клуб съществува повече от 16 години.
И тази година представителите на българската общност участваха във всички организирани прояви за отбелязване Деня на народните будители. Г-н Рашко Иванов бе на срещата, която осъществихме с ръководството на „Матица Хърватска“.
За тяхната ползотворна и многостранна дейност на среща в катедралата „Апостол св. Петър“ в град Джаково завеждащият катедрата Негово Високопреосвещенство Джаковачко-Осиечки архиепископ Джуро Хранич награди лидера на българската общност в Хърватия г-н Рашко Иванов и председателя на сдружение „Щросмайер“ – София Трифон Павлов за техния принос в развитието на приятелството между България и Хърватия.
0 коментара:
Публикуване на коментар