Владимир Перев: Българите в Македония са вечните виновници на властите в Скопие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 

2021, бр. 10 

Театрално и безочливо започна своето лъжливо изказване Никола Димитров пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Атмосферата беше като в някой научнофантастичен филм с неправилно датирана машина на времето, нещо, което отдавна е видяно и както тогава, така и сега е фарсово и сюрреалистично... „У нас няма регистриран нито един случай на дискриминация въз основа на българска националност. Нито една официална жалба“, твърди Димитров в своето изявление. Къде живее този човек, какво чете и как се образова? 

Не, това не е проява на обикновена грубост. Тук става въпрос за синдром на липса на реална балканска култура, заличена от европейското и световното образование, възпитание и местожителство. Чете ли някой материалите от (за съжаление) вече закритата Комисия за лустрация, за да разбере кои са и какво са правили ДБК (Дирекция за сигурност и контраразузнаване – бел. ред.) за справянето с „българския елемент“ в Македония или някой си мисли, че това е било „защита“ на конституционния ред в държавата? 

Нека само види кои граждани на Македония са били арестувани по случая с атентата срещу Глигоров и всичко ще стане ясно. Няма арестувани албанци, не дай Боже сърби, няма роми, случайно няма и власи, няма египтяни, няма бошняци… и кой остава тогава? Онези, които „ги няма никъде“ – няма ги в министерствата, в полицията, в правосъдието, в раздутия и богат директорски корпус, никъде ги няма. Те са тук, само когато трябва да се извършват арести, насилие и да се отговаря. И това е така през последните стотина години. Нека попита своя колега Фръчковски колко души по „българска линия“ бяха арестувани във връзка с атентата и какви насилствени мерки бяха предприети... Някои от тях бяха и семейни приятели на семейство Димитрови. Българите в Македония нямат никого от своите дори на най-ниска позиция в държавата, а жалбите са изпратени и се решават според принципа „кадия те обвинява, кадия те съди“. Всяка жалба, всяко възражение на македонските българи са предизвиквали единствено извратеното удовлетворение на онези, към които е отправена жалбата, и потвърждава, че те, палачите на един народ, са си свършили добри работата.

Това беше пропускът за тяхното служебно израстване. На кого да се оплачат онези 53-ма велесчани, убити без съд и присъда, а двадесетте в Прилеп, а четиридесетте в Куманово, а онези незнайно колко в Ресен, Охрид, цветът на интелигенцията от наистина мултинационална Битола?! 

На кого да се оплачат техните потомци, които до ден-днешен живеят с дамгата, че са потомци на някого съден или убит заради това, че е търсил правото си да бъде това и такъв, какъвто се чувства?! Димитров наистина е от вчера в политиката, но част от този народ живее със своята трагедия от много по-отдавна.

/Първоизточник: БГНЕС/