За някои сръбският орден е по-важен от българите в Западните покрайнини

сряда, 8 декември 2021 г.


"Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат приятели, да се прегръщаме, да се тупаме по гърбовете, както правиха Вучич и Борисов, да получаваме ордени от тях, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни". Това обяви в интервю за БГНЕС бившият български консул в Ниш, Едвин Сугарев. 

По думите му сръбският шовинизъм прекрачва дори моралните граници на християнската религия. За пример той даде сръбските чети, които са избивали българи. „През 1917 г. Босилеград е бил опожарен. Избити са десетки хора. През 2017 г. беше чествана 100-годишнината от това събитие с огромни митинги и ярки примери на антибългарско говорене от страна на Вучич. Сръбската православна църква обяви загиналите сърби за светци. Хора, които са избивали, изнасилвали, обирали също са в категорията на тези светци!", изтъкна писателят. 

Тригодишният му престой в Ниш бе достатъчен да стигне до заключението, че дори 170 години след "Начертанието" на Илия Гарашанин неговите постулати за въздигане на Сърбия на Балканския Пиемонт не са отживелица. „От „Начертанието“ (1844 г.) на Гарашанин има една много силна националистическа тенденция в сръбската политика, която е жива и днес и която разглежда България като потенциален враг, а никой не иска да има малцинство на границата си с потенциалния си враг, именно затова са всички усилия за обезбългаряване на тези територии. Не се страхувам да използвам този термин и не смятам, че е краен“, изтъква Сугарев. 

Той дори не изключи сърбите да потърсят свое малцинство в днешна България. „Те не са спирали да претендират, че има сръбско малцинство в България. Те имат една теория, която се опитват да докажат, че има шопско малцинство със сръбско самосъзнание в България, което обича Сърбия, използва сръбски думи, слуша сръбска музика, дори ястията му са сръбски. Колкото и странна да е тази политика не е изчезнала. Кметицата на Ниш г-жа Сотировски заяви на една кръгла маса в присъствието на българския посланик, че има сръбско малцинство в България“, посочи бившият български дипломат. 

Той подчерта, че българите от Западните покрайнини, които повече от 100 години след Ньойския договор, отстояват своята идентичност, заслужават уважение. През тези години те са преживели всички възможни форми на асимилация, но са се запазили.

 „Тези българи не са малцинство, което е емигрирало, за да търси по-добър живот. Те са останали по родните си земи, които в един момент са се оказали на територията на чужда държава, която е неприятелски настроена към тях. Те нямат никаква вина, че една сутрин се събуждат и селото им е разделена от границата. Нивите им вече са в Сърбия и не могат да отидат до тях. Разделени са от една граница, която не е пропусклива. Всичко това е една голяма трагедия".

По думите му е необходима национална стратегия, която да помогне на сънародниците ни в Западните покрайнини. 

Първо би трябвало да се реши безперспективното икономическо състояние, това са най-изостаналите общини на Сърбия. В Босилеград има 50% безработица. Трябва да се окаже помощ, както Унгария помага на своето малцинство в Сърбия. Те имат фонд от 160 милиона евро за тази цел, с който подпомагат малкия и среден бизнес на етническите унгарци. Другото, което може да се направи е да се каже много категорично на Сърбия, че няма да види никакво членство в ЕС, докато българите в Сърбия не получат реални права и свободи. Най-важният аспект е образованието, което е в най-ниската си точка. Трябва да се даде право на тези хора да помнят своята история“, посочи още той. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022