Присвояването на чужда история е проблем за Скопие

сряда, 22 декември 2021 г.

"Проблемът с присвояването на чужда история е фундаментален. Той е основният, най-острият. Колкото и да се опитват приятели и неприятели, партньори и непартньори, наши политици и чужди политици да минимизират, да изтикат настрана този проблем, той остава, той е много важен и едва ли би могъл да бъде прескочен така лесно". Това заяви в интервю за Факти.бг доц. д-р Георги Георгиев, члeн нa Нaучния cъвeт нa Мaкeдoнcкия нaучeн инcтитут и глaвeн acиcтeнт в Инcтитутa зa иcтoричecки изcлeдвaния към Бългaрcкaтa aкaдeмия нa нaукитe.

"Това е същностен проблем, който е в ядрото на нашите отношения не само с Република Северна Македония, но и със Западните Балкани и с Балканите като цяло. Вписването на българите в Конституцията без историята им е до голяма безсмислено, ако не и вредно. Не е чак такъв проблем да впишат българите в Конституцията. Знаем как се провеждат контролираните преброявания на населението в Северна Македония. Вписването на българите в Конституцията с една контролирана бройка от 3-4 хиляди души, едва ли ще ги докарат повече, не е такъв проблем. Това ще ни нареди по численост след различни други малки групи. Без историята, това вписване е безсмислено", категоричен е специалистът. 

Според него "затопляне на отношенията" със Северна Македония въобще не се е състояло. "Това са наши очаквания и, опасявам се, те са твърде оптимистични. Същото беше и с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 година... Самото понятие “затопляне на отношенията” е твърде широко, твърде многопластово понятие, за да касае само икономическата сфера. Едно е производители и търговци от Северна Македония да пристигат на нашите пазари и обратното - наши на техните пазари, от съвсем друга категория и качество са мащабни геополитически проекти, не само стопански, като транспортния коридор №8". 

Д-р Георгиев е на мнение, че някакъв компромис вероятно ще бъде постигнат - "не се ангажирам дали в скоро време или в по-далечно. Големият въпрос е какъв компромис ще бъде постигнат¨. 

Що се касае до "Договора за добросъседство, който търпи много критики - с право или без, все пак в него е залегнало понятието “обща история”. Историята нито е споделена, нито е преплетена, а е обща. Формулата, която предлага подобна трактовка, е взаимният компромис, който би могъл да се постигне. Това значи българската страна да приеме реалността на настоящето - тоест, че по някакъв начин, според нас насилствен и инженерингов, се е създала македонската политическа нация. От друга страна, те трябва да признаят миналото - че тази македонска политическа нация е създадена върху българския етнос там. Този етно-инженеринг, осъществен преди вече почти 80 години - от 1944 година насам, практически се е състоял върху гърба на българската общност там. Не върху албанци, не върху турци, не върху власи, не върху роми и т.н., а само върху българите. Това е формулата - признават българският бекграунд на македонската нация. Днес всички претендират, че историята не би трябвало да играе такова значение. Да, добре, историята обаче трябва да се каже, за да започнем на чисто. Има македонска политическа нация, чиито елити държат да наричат езика си македонски - нека го наричат. Историята обаче е такава - македонският народ в преобладаващата си част преди Втората световна война е бил с българското означение", категоричен е изследователят.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022