Кой не иска съвместно да се чества Гоце Делчев?

01/03/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 2

Трябваше да се види гърченето на местните власти в Скопие около датата 4 февруари 2022 г., когато се отбелязаха 150 години от рождението на Гоце Делчев. Този истински церемониален и политически гърч показа, ако не друго, колко разединени са хората в Република Северна Македония в чувствата си към героя от националноосвободителното движение на българите в Македония. 

И колко това разединение е продукт на противоборството на основните политически партии в страната на фона на опитите на новото правителство на Димитър Ковачевски да нормализира отношенията с България. Стигна се дори дотам, опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да внесе в парламента декларация за Гоце Делчев, която щеше да очертае нови „червени линии“ за позицията на страната по един от въпросите, за който членовете на Съвместната комисия за история и образование не могат да намерят решение – националната идентичност на Делчев. 

Въпреки предварителните предупреждения от останалите политически партии, че подобна резолюция, или както там се казва, може още повече да усложни ситуацията в двустранния диалог със София, от ВМРО-ДПМНЕ внесоха документа в Комисията по външна политика, ръководена от Антонио Милошовски. Слава Богу, проектът не мина и не може да бъде представен пред пленарната зала. Но пък показа, че край Вардар силите, които са против нормалните отношения с България, използват всеки повод да внасят напрежение в обществото и да формулират нови и все по-нови претенции към София, свързани с искането България да каже „да“ и да „пусне“ Северна Македония в преговорния процес за членство в ЕС. 

Ако някому се стори неточна или изкривена, или дори силна тази дума „гърч“ като определение на половинчатото и несигурно поведение на местните власти в Скопие, ще кажа няколко думи като пряк свидетел. И тези думи са свързани с изразеното от София желание двете държави да почетат заедно паметта на героя, когото и двете приемат за свой. С тази разлика, че ако ние в България нямаме нищо против Делчев като българин да се е борил за освобождението на Македония от турско робство, в Скопие предприеха атака да докажат, че не само че не искат да отбелязваме годишнината заедно, но и че българите нямали право на това, защото нямали нищо общо с живота и делото на Гоце. Първо чух и видях това становище, изразено от историчката (колко е историчка, това е друга тема!) Наташа Котлар. 

Да, то бе формулирано точно така: какво общо имат българите с Гоце Делчев, та искат да го отбелязваме заедно; той е само наш, македонски и ничий друг. Ако това беше частно мнение на една професорка, да не му обърнеш внимание – има ги всякакви, пък дори и с претенции за научна позиция, мине, не мине време и току изкрякат. Но позицията на Котлар стана основа на подписка, под която с имената си застанаха около 190 човека, предимно университетски преподаватели, хора от научните институции, интелектуалци и дори „обикновени“ македонци. Списъкът на въпросната група бе публикуван на страниците на ежедневния вестник „Нова Македония“ заедно с остри коментари срещу предложението на България юбилейната дата 150 години от рождението на Гоце да бъде отбелязана съвместно. 

Няма да анализирам персоналния състав в групата, макар там да има доста познати имена, за чиито противоречиви биографии бих могъл доста да разкажа. Но понеже съм медиен човек и е имало случаи да анализирам медийния пазар край Вардар, ще кажа, че „Нова Македония“ очевидно се опитва да си върне позицията на глашатай на истината от последна инстанция, каквато имаше в бивша Югославия и в първите години на независима Република Македония. 

Макар и в частни ръце, преминал през няколко сериозни финансови и творческо-професионални кризи, вестникът е един от малкото, да не кажа, съвсем малкото, които се появяват всяка сутрин на вестникарските павилиони. Някога монополист във всяко едно отношение, днес изданието, издържано от металургичния бос и един от най-богатите хора в държавата Минчо Йорданов, се опитва да си върне позицията на остър критик на всичко, което идва от България и на основен защитник на македонистките тези за идентичността на гражданите на Северна Македония. 

Дори си мисля, че ако се стигне до ситуация да бъде единствено печатно издание, което се продава в страната, неговите издатели ще бъдат доволни, че нямат съперници на пазар и в борбата за челното място на антибългаризма… Когато споделих всички тези неща с приятел от Скопие, той ми подхвърли: „Странно, защото майката на собственика, бизнесмена Минчо Йорданов е българка“. 

Е, и бащата на доскорошния външен министър и вицепремиер Никола Димитров, проф. Димитър Димитров е наясно с „българския въпрос“, но какво от това? Не знам, може би този опит за публичен натиск да е оказал влияние, или кресливата опозиция в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и нейните парламентарни партньори да е поуплашила властите, но те предпочетоха решение, което си беше половинчато откъдето и да го погледнеш. 

Нямаше как да бъде скрит фактът, че от България е пристигнала делегация, представляваща правителството и Народното събрание, която иска да положи венци и цветя на гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас“. Делегацията се водеше от министъра на външните работи Теодора Генчовска, следователно, би трябвало по протокола неин домакин да бъде колегата ѝ Буяр Османи. 

 Но Османи, който иначе непрекъснато дава знаци за желание да бъде основният „играч“ в спора с България и който често в изказванията си надхвърля конституционните си правомощия на външен министър и едва ли не се „прави на премиер“, бе решил точно в този ден да се изнесе към Брюксел. А поводът за това пътуване бе незначителен, но пък точно такива поводи винаги се намират под ръка, когато не искаш да свършиш една работа. 

Все пак, министър Генчовска бе придружавана от Биляна Костадиновска-Стойчевска, новият министър на културата на Северна Македония от правителството на Димитър Ковачевски. Можеше да бъде и всеки друг министър, само Османи да не присъства. Е, за поклонението на българите пред каменния саркофаг на героя не бе намерен термин в официалната част от програмата, която обикновено според местния протокол е преди обяд. Там минаха президентът Пендаровски, освиркан от групата „патриоти“, заела места близо до входа на църквата, представители на други институции и кой ли още не. 

За гостите от София бе определено времето 13,30 ч., когато вече официалната програма е в самия край и започва свободния достъп на граждани за поклонение. Нашите хора приеха това с достойнство, макар че може да им е минало в ума, че сме свидетели на поредната тънка провокация от местните власти, с каквито почти винаги са съпроводени посещенията на официални и не толкова официални представители от България. 

Цветя положиха и хората от сдруженията на българите в Северна Македония, но както после стана ясно, „неизвестни“ лица са свалили лентите с българския трикольор от венците и букетите. Неизвестни ли? Я, не се правете на три и половина! Дворът на църквата „Свети Спас“, където е каменният саркофаг с костите на Гоце, е охраняван денонощно и както се казва, там пиле не може да прехвръкне, без това да се забележи. Но нищо не се чу дали полицията е предприела издирване или е оставила случая за затихне, както в много други подобни ситуации. Какво да ги правиш – манталитет! 

Иначе 4 февруари 2022 г. бе ден на български празник. Освен събитията около Гоце, в самото сърце на Скопие бе открит Националният пресклуб на БТА.(Вж. новините в началото на Бюлетина). Присъстваха доста хора, наши колеги от професията, с които правихме опити да намалим напрежението между двете страни и да ограничим, ако не да изкореним, езика на омразата между нас. И Пресклубът има своята дългогодишна тъжна история и драма, но слава Богу, и това поредно изпитание в българо-македонските отношения приключи успешно. Да му пожелаем успех! 

Та, да кажа на хората оттатък: каквото и да правите, колкото и да криете главите си в пясъка, колкото и резолюции да пишете и приемате, няма да можете да заличите общото ни минало и общата ни история. Тя струи от всяка пора на организма на отношенията помежду ни, от всяка дата на календара, от всяка песен или стих, отвсякъде. Ще летим със самолет от София до Скопие и обратно, но и ще се борим за истината такава, каквато е. 

Скопие–София                                                                         Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022