Албанците и българите винаги са имали симпатии помежду си

Албанците и българите винаги са имали симпатии помежду си 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 2

За ситуацията в Албания, за политическото напрежение в Косово, за съдбата на преговорите между Прищина и Белград и за ролята на Сърбия в Република Северна Македония, за историческите корени на отношенията на България с Албания с проф. д-р Арсим Синани разговаря д-р Антон Панчев 

Арсим Синани е роден в Тетово на 4 юни 1974 г. Има докторска степен от университета в Тирана, Института за европейски изследвания, като неговата тема е „Неофициализирането на албанския език в Северна Македония”. Ръководил е Центъра за международни отношения и балкански изследвания в Република Северна Македония. Работи като професор в Департамента по антропология и история на Прищинския университет „Хасан Прищина”. Директор е на Института за социални и хуманитарни изследвания в Прищинския университет. Публикувал е няколко книги, владее писмено и говоримо български език. Има двама сина. 

– Уважаеми проф. Синани, Вие сте добър познавач на регионалните проблеми. Можем да започнем с Вашия анализ на политическите процеси в Албания, където има дълбоко разделение в Демократическата партия, а президентът Илир Мета може да бъде свален от поста си. В политическа криза ли е Албания и има ли пречки пред евроинтеграцията на тази държава? 

– Да, от доста време в Албания има институционална криза и това е последица от неучастието на опозицията в парламента за известен период от време. Това със сигурност бе използвано от Социалистическата партия. Конфликтът между управляващите и опозицията има своята история на напрежения от миналото и това е по причини, които не са важни за обществото и които се свързват с отделни личности от двете страни. Този конфликт ще продължи докато дойде едно отговорно и визионерско поколение, което да постави Албания на първо място, а личния си интерес на втори план. Демократическата партия не успява да намери своя път, за да дойде на власт заради процесите, които виждаме, нещо, което даде абсолютната власт на Социалистическата партия. 

Що се отнася до европейската интеграция, няма никаква разлика между опозицията и управляващите, даже това е една обединяваща точка, тъй като целите на албанския народ са да бъде част от Европа. 

– Как оценявате политическата ситуация в Косово? Преди една година Движението за самоопределение спечели убедително парламентарните избори, но не се ли увеличава недоволството в косовското общество? 

 – Победата на Движението за самоопределение бележи края на една политическа епоха и началото на нов процес на държавно строителство в Косово. Основният проблем, с който се сблъсква министър-председателят Албин Курти, е корупцията, овладените институции и една система, която изисква доктрината на „Самоопределение“ да стане държавна. Да поясня – всичко това, което направи и обяви „Самоопределение“ в опозиция, сега трябва да го включи и да го направи държавна програма и доктрина.

 Това не е лесно нещо, тъй като ще се сблъсква с много вътрешни проблеми и с голям натиск в преговорите със Сърбия, които няма да бъдат леки. Преговорите няма да са лесни, тъй като Албин Курти няма да направи никаква отстъпка, която да уврежда целостта и суверенитета на Република Косово. Курти ще иска всяко споразумение, постигнато от него, да се прилага и спазва от Сърбия. А Сърбия ще иска, посредством инструментализирането на местните сърби, да държи в заложничество развитието на Косово и неговите институции. 

 Това поведение виждаме всеки ден. Ясно е, че обществото в Косово ще претърпи метаморфоза, тъй като ще имаме противопоставяне на два лагера – на тези, които бяха част от системата и които злоупотребяваха и сега ще се съпротивляват, и на тези, които искат промени и искат да виждат едно добро управление в Косово. Тези концепции ще се сблъскат фигуративно, тъй като става дума за две напълно противоположни едно на друго неща. Но, познавайки Курти, казвам, че той няма да се откаже от своите идеи, тъй като е получил ясен мандат за промени и за ясно и сигурно ориентиране на Косово. 

– Едно много голямо предизвикателство за Република Косово са преговорите със Сърбия и особено Асоциацията на сръбските общини. Може ли да се очакват бързи резултати от тези преговори с международно посредничество? 

– Не смятам, че ще има бързи резултати, тъй като в Сърбия водач на сърбите е Александър Вучич, един ученик на Шешел и Милошевич, макар че днес той изглежда умерен за Запада. Вучич ще се опитва да минира мира с Косово и да държи Балканите като заложник по стратегически причини, които са необходими на Сърбия. В Босна и Херцеговина, в Черна гора, в Северна Македония, в Косово, Белград има инструменти за дестабилизиране на Балканите. Вижте Босна и Херцеговина и Мирослав Додик там, който стои с ножица в ръце да прекроява страната и ще разберете какви са целите на Сърбия. 

Без намесата на САЩ и на Европа няма да има разрешение. Лично аз съм за едно решение – това е реципрочното признаване между Косово и Сърбия, тъй като конфликтите трябва да останат в миналото. Но това трябва да означава да се работи за демократизирането на Сърбия. Белград през нощта сътрудничи с Русия, през деня иска да влезе в Европейския съюз, а това е една нейна перфидна игра, за да печели икономически. 

От друга страна, държи в зависимост Балканите с хора като Додик в БиХ и Кривокапич в Черна гора, които са поддържани от сръбската църква, проводник на най-лошите тенденции на Балканите. Сърбите в Косово трябва да признаят своята държава, т.е. Република Косово. Да, албанците трябва да гарантират всички права на сърбите, но те, сърбите, трябва да се откажат от идеите, подклаждани от Белград. 

Самоизолацията, в която се поставят е само в тяхна вреда. Всичко това трябва да се разреши в рамките на институциите на Република Косово. Ние направихме своите отстъпки с Пакета на Марти Ахтисари, сега сърбите в Косово трябва да направят своите крачки и да се освободят от разрушителните идеи. 

– Сърбия е много активна на Балканите – инициативата „Отворени Балкани”, претенциите спрямо Босна и Черна гора. Какви са Вашите оценки за сръбската политика в района на Балканите? 

– Сърбия не само днес, но от своето създаване, показва завоевателски тенденции. Това често се е случвало в миналото, но в същото време Белград иска да играе ролята на жертва. Това приключи, защото маската на Сърбия е свалена и тези идеи няма да минават повече пред Запада, както някога. 

Смятам, че „Отворените Балкани” засилват геополитическото и икономическото влияние на Белград на Балканите, а целта му е да се излезе на морето. Но да напомня, че каретата на сръбския крал остана в калта в Албания и тези идеи на Сърбия няма повече да ѝ се удават. Трябва да се каже открито, че Албания, не бива да губи европейския си път и да търси такива алтернативи като „Отворени Балкани”, защото обезличава своята сила и силата на албанците. 

Ние сме за Европа, а не за такива неясни проекти, за които не се знае накъде водят. Албания трябва да се превърне във фактор в отношенията с приятелските държави, и в този контекст и с България, докато Сърбия първо трябва да признае Косово, след това може да дискутираме по други въпроси. Без да се разреши въпросът за Косово смятам, че Албания трябва да бъде внимателна със своите действия в тази посока. Разбира се, че знаем, че Сърбия е способна да създава подобни ситуации, но ще се сблъсква със силната съпротива на албанците на Балканите, тъй като ние не променяме своите идеи, очите ни са обърнати към Европа, а не към Сърбия. 

– Какво мислите за албанския политически фактор в Северна Македония? Защитава ли интересите на албанците в тази страна и в какви посоки може да се разширяват техните права? 

– В Северна Македония имаме едно дълго управление на Демократичния съюз за интеграция, за който реално няма какво друго да се каже, освен че с инженеринг държи властта, отслабвайки опозицията и играейки задкулисни игри. Албанците в Северна Македония имат нуждата от едно поколение, което има ясни идеи какво желае, а това е албанците да бъдат признати като основатели на Северна Македония. 

– Отношенията между България и Северна Македония са напрегнати заради историческите фалшификации и нарушаването на правата на българите от страна на властите в Скопие. Какво е мнението на албанските интелектуалци като цяло за тези спорове? 

– Социалистическа република Македония се създаде с идеята за задушаване на българската идентичност. Нещо, което се случва от 1945 г. насам и се основава на присвояването и фалшифицирането на историята, културата, личностите и т.н. Тито беше поддръжник на тази идея, но зад нея се крие сръбският национализъм, който има свое силно гнездо и влияние в Северна Македония. 

Дори само малко, ако се изследва, виждаш с какви идеи са отраснали цели поколения от това време. Сърбите имаха успех в тази посока след като, освен социалното, културното, икономическото, религиозното влияние, те работеха и чрез бракове и с по-софистицирани форми, за да променят представата по-нататък за миналото на днешните македонци. На нас са ни ясни всички тези неща и мисля, че вие заедно трябва да намерите общ език, тъй като има много неща, които ви свързват. 

Ние от своя страна ще подкрепяме всяко реално право, а не неща, които са изкуствени. Но трябва време, за да развържете тези оплетени възли, създадени от сърбите. Ние сме за това българите да се признаят като част от Конституцията на Северна Македония, тъй като така е било, а това е една несправедливост, която е направена спрямо българите в Северна Македония. 

 – Как оценявате отношенията между българите и албанците в исторически план и сега? 

– Ако искате да намерите проблеми в българо-албанските отношения, ще ги намерите винаги. Но имаме много неща, които ни свързват и които биха станали основа за подобряването и придвижването към един стратегически съюз с българския народ и с България. Една част от нашата история се пази в българските архиви, голяма част от дейците на Националното ни възраждане са работили и са се развивали у вас. Това е нещо, което би ни обединило и подпомогнало в развитието на нашите отношения. 

Например, село Мандрица е мястото, което показва как са съжителствали албанският език с българския, а и не само това. Или от Йосиф Багери до Хасан Прищина насетне има много неща, които ни свързват. Ние ви разглеждаме като приятелски народ без никакво колебание и навсякъде, където живеят албанците на Балканите, ще изградим приятелски отношения с вас. 

– Можете ли да представите конкретни идеи и планове за развитие на сътрудничеството в областта на науката, културата и политиката? 

– Смятам, че областта на образованието е добра отправна точка. Също така смятам, че е необходимо да се създадат работни групи, които биха разглеждали нашето минало, тъй като то досега не е третирано от нас. Това би било от интерес и на Албания, на Косово, на Северна Македония, а и не само. Можем да започнем от различни съвместни конференции и да стигнем до общи издания за албанско-българските отношения. В областта на образованието и културата има безкраен брой проекти, които могат да се реализират. Нека да започнем с откриването на един департамент по български език, тъй като вие вече имате такъв по албански език в София, а после нека да продължим нататък. 

Има много работа за разкриване на миналото, третирайки го хладнокръвно и без емоции и изграждайки дългосрочно сътрудничество между нас. Не е празна приказка, че албанците и българите винаги са имали симпатии помежду си, тъй като река Вардар е тази, което е свързвала и която символизира съжителството между нас. 

Но интелигенцията в България, и тази на албанците в Косово, Албания, Северна Македония трябва да намери проекти, които ни свързват. Би било хубаво, ако видим документи от българските архиви, които са ценни за нас и за които зная, че съществуват там, което изисква активни работни групи, за да ги изкарат наяве. Също така може да се дават учебни стипендии от правителствата в Прищина, София и Тирана за младежи от съответните страни. Определено ни трябва време, за да се опознаем един друг. 

Възможно е, тъй като това, което ни свързва, е Европа, където сте вие, а ние искаме да станем част от нея. Ние не забравяме действията на България чрез нейния бивш външен министър Надежда Нейнски, която демаскира плана „Подкова“ на Сърбия и на сърбите, който имаше за цел етническото прочистване на Косово. Помним го добре и сме благодарни за това.