Ролята на Сърбия за българофобията на Клаудия Тени

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 2

На 4 февруари 16 конгресмени изпратиха писмо до президента на САЩ Джо Байдън, в което призовават за задълбочаване на връзките със Сърбия. Инициатор на това писмо е г-жа Клаудия Тени, която е член на Камарата на представителите и съпредседател на Групата за приятелство със Сърбия. Писмото е по повод отбелязване на 140-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между САЩ и Сърбия. 

През 80-те години на миналия век Клаудия Тени
 е работила в югославското посолство в Ню Йорк

В него се прави преглед на историческите отношения между двете страни в доста позитивна светлина – от съюзническите връзки по време на двете световни войни, имащи за цел „запазването на свободата в Европа и из целия свят“ до сръбското противопоставяне на СССР по време на Студената война, за да се представи днешната роля на Сърбия, като „незаменим партньор за Съединените щати в регионален и в глобален план“. Прави се кратък преглед и на икономическото сътрудничество между двете страни в инфраструктурата и в технологиите. 

Писмото завършва с нови призиви за развитие на всестранните връзки между двете страни. Това действие на сръбското лоби във Вашингтон предизвика силно безпокойство сред политиците в Косово, защото досега албанското лоби в САЩ беше в по-силни позиции от това на Белград, но с оттеглянето от активна политическа дейност на някои американски политици с албански произход или със силни връзки с Косово от 90-те години на миналия век, се поставя въпросът за запазване на предимството на Прищина в политическия дневен ред на САЩ спрямо Сърбия. 

Последваха и силни обществени реакции в Косово, които призовават албанското лоби в САЩ да се активизира и да блокира тази инициатива и всички последващи действия на просръбското лоби. Най-голямата албанска лобистка организация в САЩ, Албанско-американската гражданска лига, вече предприема действия за възпиране на сръбския лобизъм, като се изпращат писма до конгресмените и се подготвят различни срещи и инициативи за оказване на влияние върху американски политици. 

Притесненията на политиците в Прищина са свързани с възможността от евентуална промяна в климата на диалога между Сърбия и Косово и по-точно от намаляване на американския натиск върху Белград за по-бързо постигане на споразумение и за признаване на независимостта на Косово. Към тази лобистка битка със сериозна историческа основа през последните седмици се добави още един спор за миналото, този път свързан с Втората световна война и с поведението на албанските власти тогава по отношение на еврейското население в районите на днешно Косово. 

Германският посланик в Прищина се противопостави на възстановяването на къщата на Джафер Дева, министър на вътрешните работи и една от водещите политически фигури в прогерманското правителство в периода 1943–1944 г., което контролира и Западна Македония, както и по-голямата част от Косово по време на войната. Аргументът на посланика беше, че с възстановяването на неговата къща с публични средства се отправя сигнал за възможна реабилитация на сътрудник на нацистите, който носи отговорност за антиеврейски погроми, арести и депортация, извършени главно от албанската СС дивизия „Скендербег” през 1944 г. по заповед на нацистките представители. 

Това изказване доведе до широк обществен отзвук и до дебат за ролята на албанските колаборационисти в нацистката политика на Балканите. Фигури като тази на Дева и цялото управление от този период се разглеждат от албанските историци и общественост изцяло в позитивен план, тъй като се представят за албански патриоти, които са се борили за национално обединение срещу сръбските и югославските въоръжени формации. Албанските историци твърдят, че албанското население и тяхното квазидържавно обединение се е противопоставяло на антисемитската политика на нацистите и са единствените, които са спасили цялото си еврейско население по време на войната. 

Критиците на това твърдение представят германски документи, които сочат достатъчно факти, че не само албанската СС дивизия, но и колаборационистките власти са участвали в преследването на евреите поне на територията на днешно Косово. Албанските политици много държат не само на своите добри отношения със САЩ, но и на тези с Израел. Това се прави и с цел отхвърлянето на всяка сръбска пропаганда, злоупотребяваща с ислямското вероизповедание на по-голямата част от албанците и опитваща се да представи Косово като потенциална екстремистка заплаха за Европа. 

Темата е важна и за България, защото през последните години част от ръководството на Института за духовно и културно наследство на албанците в Скопие пое ролята на македонистко прокси във фалшивите обвинения срещу Царство България, че е било „фашистка държава“ и е подготвяло цялостното унищожение на българските евреи, като същевременно се омаловажава ролята на българския народ и на България за спасението на своите граждани от еврейски произход. 

За осъществяването на тази задача бяха организирани конференции с дипломатическо участие, бяха публикувани сборници, осъществяваше се пропаганда из медиите. Започването на обществен дебат с научни аргументи по този трагичен въпрос и в албанската среда ще бъде от полза за изясняването на истината, за да не се провеждат за в бъдеще пропагандни кампании, основани на откровени фалшификации и на изкривяването на фактите. 

 Д-р Антон Панчев