МНИ почете паметта на Гоце Делчев

Доц. д-р Георги Николов

На 4 февруари 2022 г. от 12.30 в Борисовата градина в София, пред бюст-паметника на Гоце Делчев (1872–1903) се състоя възпоменателна церемония по повод 150-годишнината от рождението му. Присъстваха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, съпредседателят на Националния научно-обществен комитет „150 години от рождението на Гоце Делчев“ акад. Васил Николов, зам.-кметът на София, Мирослав Боршош, секретари и съветници на президента на Република България, депутати от българския парламент, много граждани и представители на обществени и научни организации. Отряд от гвардейска рота извърши военен ритуал. 

Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Георги Н. Николов произнесе слово за живота и делото на Гоце Делчев. Той припомни основните моменти от живота и делото на българския революционер, родом от Кукуш: „Гоце Делчев намира истинското свое признание – да учи българите на революция, да ги възпитава за борба, да облича в думи и дела народния идеал – автономията на Македония и Одринско, за да се запази целостта им, българският им облик и перспективата за повторение на Съединението от 1885 г. Той ръководи четите на Вътрешната организация и защитава тезата, че масовото въоръжено надигане ще бъде преждевременно, ще донесе катастрофа за българското национално дело и ще разруши граденото до този момент и от Българската църква, и от българската революционна организация. За да се предотврати всичко това, той настоява по възможност да се действа с атентати, диверсии и нападения далеч от районите с българско население, да се избегнат излишните жертви.

В разгара на дискусиите от Солун идва вестта, че извънредният конгрес на ВМОРО, проведен в сградата на гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“, е хвърлил жребия и Рубиконът е преминат. Няма връщане назад, но Гоце влиза устремно в Македония. Той не се спира пред опасностите и влиза предрешен в Солун, за да се види и обсъди обстановката с другаря си Даме Груев, току-що завърнал се от заточение от Мала Азия. Още от Солун следата му е уловена. Проследен е до селото, което ще се окаже и неговото лобно място – Баница, Сярско. Там, призори на 4 май 1903 г., Гоце пада със смъртта на храбрите в престрелка с аскера – само на 31 години. Празнината от загубата на Гоце Делчев в освободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия е огромна. 

Името му става символ на непреходния български порив към свобода. Тленните му останки са спасени от неговите другари-съратници и пренесени в София. Впоследствие, през 1946 г. те бездушно са предадени на Скопие от тогавашните слепи управници и днес се съхраняват в църквата „Св. Спас“. Духът на Гоце обаче остава – при нас, при неговите сънародници, от която и страна на днешните граници да се намираме. Свободата в новата история на българите взе курбан двама непрежалими нейни апостоли Васил Иванов Кунчев – Левски и Георги Николов Делчев – Гоце. Техните исполински фигури ще останат завинаги непостижимо мерило за стойността на нашата история“. Присъстващите поднесоха венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев. 

От името на Македонския научен институт доц. д-р Георги Н. Николов и зам.-председателят на МНИ доц. д-р Наум Кайчев поставиха венец пред паметника на Гоце Делчев.