Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1
Изданието предлага синтезиран преглед на основни исторически процеси и събития, ориентиран към широка обществена аудитория. Още отначало трябва да се посочи, че работата няма претенции да е цялостна история, нито колективна монография. Тя обединява отделни, хронологично подредени и смислово свързани експозета на основни експерти по темата „България и Македония“.
В действителност отделните текстове представят сравнително цялостно и пълно проблема за Македония в исторически, демографски, етнически, етнографски, езикоеведски, просветен и културен аспект.
Преобладаващият брой автори са изследователи от системата на Българската академия на науките. Участват и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ , Медицинския университет в София и други.
Сред тях са академик Ангел Гълъбов, професорите Кирил Топалов, Христо Матанов, Пламен Митев, Елка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова, Трендафил Митев и др.
В тома са включени седемнадесет теми от 25 автора. След предисловието на Георги Марков следващите четири текста разглеждат проблема за Македония в античността и през Българското средновековие (автори Калин Стоев, Стефан Пейков, Петър Голийски, Пламен Павлов). Изложенията по проблематиката са допълнени от текста на Христо Матанов за Македония за времето през османския период (ХV–ХVІІ в.).
Своеобразно обобщение на въпросите за ранната история на Македония се съдържа в експозето на Драга Тончева, Ангел Гълъбов и Десислава Нешева „Характеристика на антропогенетичния произход на българите“, в което се презентират резултатите на най-съвременни изследвания по темата.
Важен акцент в тома е текстът на Елка Мирчева, Мариана Цибранска-Костова и Ваня Мичева „България и началото на славянската писменост и култура“. В него са изложени различните хипотези за произхода на писмеността и нейния характер и разпространение и са отразени актуалните проучвания.
Експозето на Христо Темелски „Българската екзархия и формирането на Църквата в Македония“ представя историческото и актуалното положение на църквата в Македония, като в исторически план, откроява ролята на българската църковна институция за обществения живот и просветното развитие на региона.
На културното наследство е посветена работата на Веселка Тончева, която на основа на етнографски и фолклорен материал разглежда традиционните песни и обичаи. Традиционно много популярната и широко изследвана тема за Българското възраждане в Македония е представена от Кирил Топалов и общественици.
Пламен Митев представя участието на българите от Македония в националноосвободителните борби през ХІХ в.
Своеобразно продължение на темата е текстът на Слави Славов и Георги Георгиев, посветен на националноосвободителното движение на македонските българи през периода 1878–1913 г.
На някои чужди автори, писали за българите във Вардарска Македония (Луи Леже, Луи Айер, Николай Державин, Владимир Сис и др.), с откъси от техни произведения се спират Стоян Германов и Елена Бугарчева. „Бежанците от Македония в обществено-политическия живот на България (1878–1989)“ е темата на експозето на Стоян Николов.
В текста наред с отделните примери са обобщени разнообразните и често напълно противоречиви статистически сведения за емиграцията от Македония в България.
Трендафил Митев обобщава изследванията си в текста „Общобългарски емигрантски патриотичен фронт в САЩ, Канада и Австралия“. Последното експозе в книгата е посветено на една от най-дискутираните в съвременноста теми: за представянето на миналото в учебниците („Исторически факти в учебниците на Република България и Република Северна Македония“, автори Виолета Стойчева, Румяна Христиди, Теодора Николова).
Включените в изданието текстове поднасят добре систематизирана фактология. Статиите са снабдени с научен апарат – бележки под линия и библиография. Изложенията са онагледени с географски карти, таблици, факсимилета, портретни и групови фотографии. Умело са съчетани стремежът да се даде структурирано, с точно изведени акценти обобщаващо изложение по отделните теми с включването на резултати от актуални научни проучвания и с оригинални изводи от страна на авторите.
Самата концепция на тома и подборът на отделните теми, съответно автори, прави изданието не само много полезно, но и особено актуално. Трябва да се отбележи също така, че авторите (а и редколегията), са положили усилия и представят изложения, които съчетават научния подход по темите, придружен със съответната терминология и аргументация с жив, лесен за възприемане езиков израз.
Впечатлява и оформлението на изданието, високото качество на полиграфската изработка.
Книгата отразява съвременното състояние на изследванията по македонската тематика в България. Тя съдържа синтезирана информация по остро актуални, често противоречиво осветлявани в публичното пространство теми.
Без съмнение това е начинание, което свидетелства за възможностите на Издателска къща „Тангра“ и Македонския научен институт да отговарят на актуалния обществен дневен ред.
Николай Поппетров
0 коментара:
Публикуване на коментар