Куп нерешени въпроси между Гърция и Албания

Въпросът за гръцкото малцинство в Албания и неговата собственост

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1

Гръцкото правителство заплашва от доста време Албания с налагането на вето за преговорите, ако не се осигури спазването на правата на гръцкото малцинство, така както си ги представят в Атина. През месец април 2020 г., когато министрите на ЕС дискутираха започването на преговорите, първоначално гръцкият министър не даде своето одобрение за началото на преговорите с Албания. 

Атина се съгласи след като в окончателния вариант на текста са включени по-категорични искания за защита на гръцкото и другите малцинства в Албания. Резолюцията на Европейския парламент подчертава, че трябва да бъдат приети промени в съответните закони, които са свързани с правата на собственост на членове на гръцкото малцинство и като цяло с практическото прилагане на всички права, произтичащи от Закона за малцинствата в Албания. 

Възможността за национално и религиозно самоопределение на предстоящото преброяване през 2022 г. също е важно гръцко условие пред Албания, като под това трябва да се разбира, че Гърция няма да признае преброяването, ако процентът на записалите се като гърци продължи да намалява (на преброяването през 1989 г. като гърци са се записали почти 59 000 граждани на Албания, докато на преброяването през 2011 г. за гърци са се обявили под 25 000 души). 

Критиките и условията на Гърция във връзка със Закона за собствеността са свързани с това, че според представители на гръцкото малцинство в Албания с него се нарушават правата на собственост на жителите на град Химара, който е населен основно с гърци. От Атина поставят като ключово условие безпрепятственото ползване на всички имуществени права на членовете на гръцката общност в Албания, независимо дали собствениците живеят в тази страна или не. 

Освен това между Гърция и Албания има и други спорни въпроси от подобно естество, които могат да доведат до гръцко вето спрямо амбициите на Тирана за развитие на преговорите за членство в ЕС. Такъв например е въпросът за гръцките военни гробища – за получаването на специален статут на гробовете на около 7800 гръцки войници, загинали в южна Албания през 1940–1941 г. в хода на войната с Италия. 

Според гръцката страна едно от основните условия за интеграцията на Албания в европейското семейство е „придържането към добросъседските отношения”, т.е. цялостното изпълнение на гръцките искания. 

 Въпросът за чамите 

Особено сложен е въпросът за чамите – албанците от днешен гръцки Епир – голяма част, от които са избити, а други прогонени през лятото и есента на 1944 г. от гръцките националистически сили. 

Гърция отказва да признае каквато и да е била историческа вина за тези събития, както и да разговаря за имуществени права на наследниците на това население, да позволи правото им на завръщане, да възстанови албански исторически паметници. Албания е приела Закон № 7839 още през 1991 г., който обявява 27 юни (1944 г.) за „Ден на геноцида срещу албанците в Чамърия“, както и други документи, които задължават албанската държава да се ангажира с разрешаването на този въпрос, но реални стъпки в тази посока не са направени. Гърция все още не е предприела и нито едно действие за отменянето на Закона за войната с Албания, приет през 1940 г., което е невиждан акт за две съседни страни, две страни партньори в НАТО и от страна членка на ЕС.

Д-р Антон Панчев