Любчо Трохаров: Как в Белград плениха една българска книга

31/01/2022


През 1978 г. Българската академия на науките издава „Сборник Македония – документи и материали“. Целта на този академичен труд е да покаже на базата на неоспорими български и чуждестранни исторически извори истината за съдбата и развитието на българското население в историко-географска област Македония от основаването на славянобългарската държава през 681 г. до 1940 година, пише в обширен анализ за БГНЕС Любчо Трохаров, член на Научния съвет на Македонския научен институт и дългогодишен български дипломат. Както се очакваше, реакциите на властите Скопие и на Македонската академия на науките и уметностите / МАНУ / бяха враждебни. 

Доказателство за това е едно безпрецедентно и твърде показателно събитие в българо-югославските отношения след смъртта на Тито. През 1980 г. България участва на големия Международен панаир на книгата в Белград с експозиция от новоизлезли публикации, сред които бе „Сборник Македония – документи и материали“. 

Един час преди официалното откриване на панаира от Председателя на Председателството на ЦК на СЮК Лазар Мойсов, българският щанд, намиращ се в центъра на панаирната зала, е обсаден от специална полицейска част в пълно военно снаряжение - каски, палки, белезници и автомати Калашников със сгъваем приклад. Двама цивилни полицаи влизат в щанда и искат от отговорника да им се предаде Сборник Македония, сами проверяват дали има други екземпляри и излизат, след което обсадата е вдигната. 

Акцията се извършва в присъствието на аташето по културните въпроси на българското посолство и пред погледите на стотици граждани, които недоумяват и питат – какво става на българския щанд. На следващия ден аташето по културните въпроси на Посолството е извикан в МВнР и му е заявено, че книгата е конфискувана по личното нареждане на Председателя на Председателството на ЦК на СЮК Лазар Мойсов и че подобни действия на българската страна няма да се толерират. 

Същия ден белградските медии и тези в Скопие съобщават, че министърът на вътрешните работи на СФРЮ е издал заповед да се забрани вноса и разпространението в държавата на споменатата публикация и че българското участие на панаира е провокация. Демонстрираната публична акция за пленяването на Сборника има логично обяснение. То е свързано с личността и професионалния път на Лазар Мойсов. 

В официалната му биография пише, че е роден през 1920 г. в Неготино, Кралство на сърби, хървати и словенци. Завършва правния факултет в Белград. В края на Втората световна война става член на КПЮ и бързо напредва в партийната йерархия. На Второто заседание на АСНОМ през декември 1944 г. е избран за Прокурор / обвинител /. В периода 1948-1951 е Главен прокурор, а от 1951 до 1953 година – Председател на Върховния съд на републиката. В качеството си на прокурор и съдия в този период /1944- 1951/ той носи главната отговорност за извършените от новата власт престъпления – екзекуции без съд и присъда, изпращане в концентрационни лагери, мобилизиране в трудови батальони. 

На прицел са всички българи и на първо място определяните като „слуги на окупатора“ и „ВМРО-вци- михайловисти“. В подкрепа на Прокуратурата са действали членове на Комунистическата партия на Македония /КПМ/, местните и сръбски служители на Управлението за държавна сигурност / УДБА /, които е трябвало лично да посочват кой трябва де се ликвидира, кой е за превъзпитание в концентрационен лагер и кой за затвор. 

Това са били принудени да направят писмено и собственоръчно всички участници на Първото заседание на АСНОМ по нареждане на офицер от УДБА, пристигнал от Белград. /За това свидетелства и Киро Глигоров в мемоарната си книга „Македония е всичко, което имаме“/. Известно е, че на разположение на Лазар Мойсов, сръбският лидер Александър Ранкович, като началник на УДБА, съгласувано с Тито и Темпо, изпраща в Скопие през май 1945 г. специална армейска част, изявила се в редица масови убийства... 

На нея са дадени пълномощия за разстрел на място при най-малка съпротива на лицата, независимо дали са военни или цивилни.. Лазар Мойсов е дал съгласието си - Темпо и Михайло Апостолски да организират разправата с бунта на офицери и войници, базирани в Скопие, Велес, Щип, Битоля и Охрид, отказващи да заминат на Сремския фронт. Става въпрос за т.нар. „Кървава коледа в Македония“. Разстреляни са от партизански формирования и групи на държавна сигурност, в някои случаи директно по улиците, не по-малко от 1000 лица, като в повечето случаи същите са заровени в колективни гробове. Мойсов, като Председател на Върховния съд, е един от основателите на Специалния съд за защита на националната чест, който действа от април до юли 1945 година. 

В този период са организирани 10 съдебни процеса и произнесени над 100 смъртни присъди, главно на лица с българско самосъзнание и на малко албанци. Тези процеси са водени демонстративно и с пропагандна цел, за да бъдат осъдени тези публично известни личности- предимно представители на политическия и интелектуален елит на Вардарска Македония, които 

Прокуратурата не е могла да квалифицира като „слуги на окупатора” или „ванчо-михайловисти”, т.е. тези, които са определени предварително за разстрел или концлагер. Известно е, че едновременно с Върховния съд, на територията на републиката, както и в цяла Югославия в края на 1944 и началото на 1945 година са действали и военни съдилища. Съгласно заповедта на Върховното командване, обвинените за военни престъпления са разстрелвани. 

Според служебни сведения военните съдилища в Югославия през 1945 г. са произнесли общо 5484 смъртни присъди, от които 4864 на цивилни лица. Броят на екзекутираните в Р Македония не се знае. Прокурорът Мойсов и ръководството на МКП са уведомявани за случващото се в Републиката по линия на армията. 

 За цялостната си дейност като прокурор и съдия в НР Македония Лазар Мойсов е станал доверено лице на Белград и Тито и е награждаван с най-високи държавни и партийни функции – директор на вестниците „Нова Македония“ и „Борба”, четири пъти депутат в парламентите на СР Македония и на СФР Югославия, посланик в СССР, Монголия и Австрия, Председател на 32 – та сесия на Общото събрание на ООН /1977 – 1978 /.Това обяснява защо сръбският политически връх решава след смъртта на Тито през 1980 г. именно него да наложи за първи Председател на Председателството на ЦК на СЮК. От тази най-висока позиция в партията той заповядва да се проведе акцията за пленяване на сборник „Македония - документи и материали“ от Панаира на книгата и спешно да се направи второ издание на авторската му книга „Българската работническа партия /к/ и македонският национален въпрос“ , излязла за първи път в началото на 1950 година. В тази книга той се представя като главен опонент на българската политика по македонския въпрос, служи си с груби фалшификации и обидни квалификации за България и българите. Тя изиграва същностна роля във формирането на новата историография в републиката. В нея за първи път се внедрява тезата, че науката не е в състояние да осветли историческата истина по македонския въпрос и че фактите и документите не са важни – важно е тяхното тълкуване. Този възглед е възприет и наложен след войната в историографията, в учебниците по история за ученици и студенти. Той се отстоява и днес за защита на антибългарската македонистка идеология...

Материалът се публикува с известни съкращения

1 коментара:

  1. След всяка такава информация се питам, а в ЕС знаят ли каква държава се канят да приемат,нереформирана,с античовешка идеология,фалшификатор на българската история , упражняваща дискриминация към гражданите си от български произход?Вече 30 години изминаха от както България е признала независимостта на РСМ,а какво се е променило,какви хора ръководят тази държава???

    ОтговорИзтриване

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022