150 години от рождението на Димитър Думбалаков (1872 - 1915)

150 години от рождението на Димитър Думбалаков (21 март 1872, с. Сухо, дн. Сохос, Гърция – 31 октомври 1915, край Градско, Сърбия.) – български военен и революционен деец. Произхожда от видно българско семейство. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 3.

Сред неговите членове се открояват и братята му Михаил и Трендафил Думбалакови, а баща му и двамата му чичовци загиват в борба с турците. Учи в гръцкото училище в родното си село. През 1884 г. постъпва в Солунската българска гимназия, а от 1890 г. започва обучение във Военното училище в София. 

След завършването му е офицер в Четвърти конен полк в Ямбол. По време на Четническата акция (1895) с пари от офицерското братство в града закупува оръжие и се включва в сраженията. В 1896 г. е изпратен от офицерските братства да помага на съученика си от гимназията Гоце Делчев в купуването и пренасянето на оръжие и материали. Връща се на военна служба в Лом, където заедно с Борис Сарафов ръководят офицерските братства. През лятото на 1901 г. участва в първите организирани конни състезания в България и спечелва първата награда по конен спорт. 

От 1902 г. служи в Добрич, където също създава офицерски братства. Участва в подготовката на Горноджумайското въстание (1902) и предвожда чета в Пирин. След споразумение за съвместни действия на ВМОК и ВМОРО Думбалаков приема да застане начело на чета и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и във въстаническите акции и боеве. С четата си охранява изтеглящи се към България бежанци. 

После отново е на служба в кавалерията. След провъзгласяването на Хуриета, напуска армията и заминава за Македония, където се отдава на журналистическа и публицистична дейност. През 1912 г. заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение. В него по време на Балканските войни командва Трета Солунска дружина и улеснява изтеглянето на българските войски от обкръжение. След войните изпълнява успешни мисии в Албания и Западна Европа. 

В Първата световна война командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия, която се сражава с френски части във Велешко. На 31 октомври 1915 г. е тежко ранен и малко по-късно почива. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес. Посмъртно майор Думбалаков е произведен в чин подполковник.