Перспективите пред българо-албанските отношения

30/03/2022


Перспективите пред българо-албанските отношения в новата геополитическа ситуация Външнополитическа ситуация и проблеми на сигурността пред Албания и Косово 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 3

Институциите на Република Албания и Република Косово категорично осъдиха войната в Украйна и се присъединиха към всички видове санкции, наложени на Русия. Албания и Косово, както и общественото мнение в двете държави, са категорични в осъждането на агресията срещу Украйна. Може да се отбележи, че в някои социални мрежи и локални медии се срещат и антиукраински позиции, които се дължат на факта, че Украйна продължава да не признава независимостта на Косово, което беше потвърдено от украински дипломати в Белград и след започването на войната. 

Сред част от албанците в Република Северна Македония се припомнят и действията на Украйна в подкрепа на тогавашната Република Македония по време на конфликта през 2001 г., когато украинската страна изпращаше хеликоптери, пилоти, оръжие и боеприпаси, използвани за акции срещу Армията за национално освобождение. От друга страна, има и ограничени кръгове, свързани с политическия ислям, които използват ситуацията, за да критикуват „западното лицемерие”, което не обръщало внимание на страданията на мюсюлманите в Близкия изток. Тези настроения обаче нямат някакво по-значително присъствие в албанското обществено мнение и не могат да повлияят по никакъв начин върху официалните позиции на двете страни. 

В същото време в двете държави се изразяват притеснения от възможно влошаване на ситуацията със сигурността в региона, което ще се отрази пряко върху техни стратегически интереси. В Албания обръщат внимание на заявленията на руския президент Владимир Путин, в които обвинява Тирана и Прищина, че изпращат наемници, които да се бият на украинска страна. Политици и анализатори в Албания смятат тези заявления за заплахи за сигурността на страната в бъдеще, а не просто за руска реакция срещу действията на представителите на Албания в Съвета за сигурност на ООН, където тя е сред непостоянните членове до 2024 г. В Косово се притесняват от възможна сръбска агресия, но в същото време виждат възможност да придвижват напред свои важни външнополитически въпроси, като използват изолацията на Русия от редица международни организации, както и от деликатното положение на Сърбия в европейската политика заради опитите на Белград да лавира между Москва и ЕС. В Прищина смятат, че е настъпило подходящото време за членство в организации като Съвета на Европа, както и за признаване на независимостта на страната от петте страни членки на ЕС, които все още не са го направили (Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър), с мотива, че така ще се укрепи стабилността на Западните Балкани. 

В Прищина създадоха експертна група, която да работи по приемането на Косово в НАТО, но приоритет ще продължат да бъдат преговорите със Сърбия, като ще се цели да се осъществи сериозен международен натиск върху Белград с цел признаването на независимостта на Косово. Икономически и социални проблеми Косово и Албания бяха едни от първите държави, чиито икономическо-социални системи бяха подложени на натиск след избухването на войната, въпреки че нито имат сериозни търговски контакти с Русия или с Украйна, нито зависят пряко от руските енергийни доставки. 

И Албания, а в още по-голяма степен и Косово, имат сериозни структурни икономически проблеми, които ги превръщат в едни от първите жертви на всякаква икономическа нестабилност в Европа. Косово има сериозни проблеми в енергетиката, които за пореден път удариха страната още през януари и февруари тази година. Причината е, че електричеството в страната се произвежда от много стари блокове на двете термоцентрали „Косово А“ и „Косово Б“, като първата от тях трябваше да бъде затворена през 2016 г., а втората през 2025 г., но техният ресурс се удължава с големи усилия. Дори да работят безаварийно и с пълна мощност, тези две термоцентрали на лигнитни въглища не могат да задоволят повече от 80% от нуждите на Косово от електрическа енергия, а сравнително честите аварии изправят косовската икономика и домакинства пред критични ситуации, особено при изключително високите цени на електроенергията през последните 6 месеца в регионален и общоевропейски мащаб. 

Правителството на Косово не е в състояние да окаже адекватна финансова подкрепа за домакинствата и бизнеса, а чувствителното повишение на цените на електроенергията за потребителите през февруари влоши и без това тежката социална ситуация в страната. Проблемът се задълбочава и от факта, че сърбите в четирите северни общини не плащат електричеството, което потребяват, заради дългогодишните спорове коя компания трябва да се грижи за електроразпределението в тази част на страната, а споразумението между Косово и Сърбия по този въпрос от 2015 г. още не се прилага и правителството в Прищина отделя десетки милиони евро за заплащането на това електричество. Албания произвежда достатъчно електричество, но то е почти изцяло от водноелектрически централи и зависи в голяма степен от количеството на валежите, така че и правителството в Тирана не е застраховано от отделянето на сериозни средства за закупуване на електроенергия. 

Двете страни не произвеждат и достатъчно пшеница, като Косово внася около половината от брашното, което се потребява в страната. В Албания средната нетна заплата е около 400 евро, а минималната около 240 евро. Започнаха и малки флуктуации за обезценяването на албанския лек, а цените на ключови стоки като бензина в един момент превишиха две евро за литър. Безработицата в страната е над 11%, което означава, че доста хора са в тежка социална ситуация. Средната нетна заплата в Косово е около 420 евро, а минималната е 130 евро, докато безработицата е над 26%, а около 40% от населението разчита главно на финансовите постъпления от емиграцията в Германия, Швейцария и други западни страни. Новите икономически трудности ще увеличат още повече емиграцията от двете страни и ще влоши цялостното положение в държавата. Вътрешнополитическа стабилност Очертаващата се тежка икономическа ситуация застрашава двете страни и с политическа нестабилност. Макар че Социалистическата партия на Еди Рама управлява вече девета година, тя разполага със стабилно мнозинство в парламента и спечели убедително частичните местни избори на 6 март, икономическата и социалната криза започна да застрашава нейното управление. 

Още във втората седмица на месец март се организираха социални протести, в които ще се включват все повече протестиращи, което може да доведе до нестабилност на правителството. Подобна е и ситуацията в Косово, където Движението за Самоопределение има достатъчно мнозинство в парламента, но влошаващата се социална ситуация и липсата на напредък в преговорите със Сърбия могат да радикализират политическото противопоставяне и да доведат и до междуетническо напрежение. 

Ролята на България В тази сложна икономическа ситуация, когато Албания и Косово са изправени пред съществени икономически трудности, които вещаят и сериозни заплахи пред политическата стабилност на тези две страни, България има ресурсите да поеме по-активна роля в региона на Западните Балкани. Българските институциите могат да гарантират на политическо ниво снабдяването на Албания и Косово с електрическа енергия, както и с пшеница. Албанският министър-председател Еди Рама се обърна към сръбския президент Вучич за доставки на зърно в рамките на инициативата „Отворени Балкани”, като сръбският лидер обеща да изпратят нужните количества, с което отново подчерта лидерската роля на Сърбия в региона. От политическа гледна точка България може да окаже и сериозна подкрепа за Косово на ниво НАТО и ЕС, заедно с подкрепа за членството на Косово в Съвета на Европа, премахването на визовия режим за косовски граждани в ЕС, както и за признаване от петте страни членки на ЕС. 

Въпреки че България е много ангажирана с подкрепата за бежанците от Украйна, българските институции трябва да предвидят механизми за оказване на хуманитарна подкрепа и на българската общност в Албания (където е официално призната) и в Косово (където има хора, които се декларират като българи). Подкрепата за българските общности в Албания и в Косово е необходима, защото тези групи от хора живеят в едни от най-бедните райони със сериозни икономически и социални проблеми и очакваното влошаване на икономическата и социалната ситуация в двете страни ще се отрази особено силно именно върху тези краища. Българските институции и гражданско общество могат да се подготвят за изпращане на хранителни продукти с по-голяма трайност, на лекарства и други материали. 

В същото време трябва да се улесни достъпът до българския пазар на труда и за хората с българска идентичност, които нямат български паспорти, както и да се предвидят мерки за подкрепа на студентите от тези общности в българските университети. В замяна на своята подкрепа за Албания и Косово българските институции трябва да излъчат ясни сигнали, че няма да толерират антибългарски изказвания и действия дори от отделни албански политици от Република Северна Македония, както и че очакват категорична поддръжка от Тирана за българската политика, насочена към реформиране на Скопие в духа на европейските ценности.

 Д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022