Представители на МНИ почетоха Панде Ефтимов в Скопие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 3

На 15 март 2022 г. посолството на Р България в Скопие организира възпоменателна вечер, посветена на 90-годишнината от рождението на известния общественик и интелектуалец от Република Северна Македония Панде Ефтимов – един необикновен българин, който независимо от репресиите над него, през целия си съзнателен живот отстоява българската си позиция и самосъзнание. 

В залата на посолството присъстваха негови родственици, дипломати, учени, журналисти, приятели, сподвижници, а също и представители на Македонския научен институт (МНИ). Съдействие по организацията на събитието оказа и Българският културно-информационния център в Скопие. След кратко експозе на Н. Пр. посланика на Р България Ангел Ангелов, в което бяха представени данни за живота на Панде Ефтимов, бе дадена думата на члена Управителния съвет на МНИ и дългогодишен кореспондент в Р Северна Македония – Костадин Филипов. Той прочете адрес от президента на Р България Румен Радев до роднините на Панде Ефтимов, до неговите близки и следовници. 

 В него държавният глава определя Панде Ефтимов като голям човек, „който и в най-мрачния час не допусна от сърцето му да бъдат изтръгнати родният език и българско име“. „Достоен син на своя народ, Панде Ефтимов посвети живота си на свободата и на спасението му от тоталитарния режим на Югославия, на съхраняването на историческата истина за хилядолетното българско културно-историческо наследство на Македония“, посочва президентът. 

Според Р. Радев „Панде Ефтимов не хранеше никакви илюзии за характера на потисническата власт, която системно заличаваше и фалшифицираше всичко българско в Македония. Битолският надпис на българския цар Иван Владислав беше спасен за България и за света, благодарение на снимките, които изпрати до българското посолство в Белград“. „Затворът и политическите репресии не сломиха духа на Панде Ефтимов и той остана верен на делото на своите предци. Посмъртното удостояване на Панде Ефтимов с най-висшето държавно отличие на Република България – орден „Стара планина” е израз на признание и на дълга към паметта му, на цялото ни общество. 

Написаното и делата – заключава в поздравителния адрес президентът Радев, са неподвластни на смъртта и чрез тях Панде Ефтимов ще живее завинаги в сърцата на българите!“ К. Филипов разказа за впечатленията от срещите си с П. Ефтимов, станал инициатор за създаването на два ценни документални филма, предизвикали значим обществен интерес. В първия – „Няма забравени влакове“, са показани усилията на българската държава да изгради над 500 км жп трасе и въжени линии в Македония по време на участието на страната в Първата световна война. 

Вторият филм на К. Филипов – „Камъкът на страха”, е разказ за плочата на Битолския надпис, за чието откриване П. Ефтимов има важна заслуга. С риск на живота си, през 1956 г. той тайно занася лентата с направените от него снимки в българското посолство в Белград. Изпратени по-късно в България, учените откриват, че става дума за надпис от епохата на българския цар Иван Владислав. В този текст, известен като „Битолски надпис“, категорично се доказва българският характер на семейството на цар Самуил, а с това и на народонаселението в Македония. И до днес този артефакт, открит и заснет от П. Ефтимов, е сред най-силните аргументи на българската наука против манипулирането и фалшифицирането на историческите извори. 

Друг представител на МНИ – доц. д-р Александър Гребенаров, който се включи онлайн, определи П. Ефтимов като една необикновена личност, съчетала в себе си високи интелектуални заложби с рядко срещано родолюбие и преклонение към „всичко българско и родно“. Пред този патриарх на българщината в Македония благоговееха и академиците от Македонската академия на науките, и професорите от Института за национална история, повече от които познаваше лично. 

Във всяко научно или културно събитие той проявяваше свръх знания, разказваше увлекателно подробности от историята, напомняйки че е българска. Сп. „Македонски преглед“ и книгите на МНИ, които получаваше, разглеждаше с треперещи от вълнение ръце. Опитваше се да вразуми тогавашни и бъдещи ръководители на РСМ да спрат конфронтацията със София. Той беше житейски мъдър, търсеше компромиси, внушаваше ни да налагаме бавно, но методично своите идеи, без натрапчивост и менторство, защото наслагваните идеи за македонизма от Белград са столетни, пропити от множество поколения, които трудно се разбиват. 

Панде Ефтимов имаше сериозно отношение към историята – сподели в изказването си доц. д-р Ангел Джонев, също представител на МНИ. Той с годините се беше превърнал в средище на памет, от което черпехме познания. Особено внимание ни обръщаше на местата на памет от освободителните борби в Македония и войните, водени за обединението на българския народ. Участваше в множество възпоменателни събития, често произнасяше слова, като покоряваше публиката с дарбата си на оратор. 

Доц. Джонев изрази мнение, че днес е времето да се помисли за увековечаването на неговата памет. Защо тук в Скопие напр. едно сдружение не се наименува Панде Ефтимов, а също да се започне инициатива за поставяне на паметна плоча на П. Ефтимов. Задачи, които може да изглеждат трудни, но не и непостижими. Още повече, защото Панде Ефтимов с действията си се стремеше да обединява, а не да разделя България и Македония. 

Журналистът Владимир Перев от Сдружение „Коридор 8“ разказа спомени за П. Ефтимов – негов дългогодишен приятел и събеседник, с когото дълги часове е обсъждал щекотливия Македонския въпрос или други обществено-политически теми за региона и света. България е държавата, която Панде обичал „каквато и да е“, отстоявал идеята за „Независима Македония“, но с признаване на българския етнос в нея. 

Според Вл. Перев Панде е бил изцяло миролюбив човек. Независимо от насилията над него по време на Титовия режим, той се отнасял стоически към критичните ситуация, че „и това ще мине“ и е бил напълно убеден, че „няма два изхода – пътят на България и Македония е в ЕС“. В края на изказването си Перев изрази мнение, че „във времето, което идва, всички ще сме на европейския път, а Панде ще е този, който ни поведе по този път“. След края на изказванията посланик Ангел Ангелов благодари на многобройните гости в залата на посолството, дошли да почетат паметта на именития българин Панде Ефтимов и закри възпоменателната вечер.