сп. "Македонски преглед", сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 1, XLІV, кн. 1. Анна Чолева-Димитрова
Един голям учен и ревностен пазител на българщината.
100 години от рождението на проф. д.ф.н. Йордан Заимов
(1921 – 2021 г.)....137-146
Професор Йордан Заимов (1921 – 1987) е роден на 23 април 1921
г. в гр. София. Той е единствено дете в семейството на Димо и Райна Заимови. Баща му, Димо Заимов, родом от Габрово, е учител. Бил е главен
учител (т.е. директор) в софийското училище „Тодор Минков“. Майка
му, Райна, е била домакиня[1].
През 1940 г. Й. Заимов завършва полукласическия отдел на Втора
софийска мъжка гимназия (днешното 22-ро средно училище „Георги С.
Раковски“). Той следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Славянска филология“ (Историко-филологически
факултет). Завършва тази специалност като полонист през 1944 г. Негови учители са блестящите учени – академици и професори: Стефан
Младенов, Йордан Иванов, Стоян Романски, Димитър Дечев, Михаил
Арнаудов, Кирил Мирчев, Петър Бицилли, Макс Фасмер и др.
Тази
отлична езиковедска подготовка ще бъде основата, върху която ще се
градят бъдещите му забележителни успехи като един от изтъкнатите
български езиковеди от втората половина на ХХ в.
Цялата научна дейност на Й. Заимов е свързана с Института за
български език. Основните области, на които са посветени трудовете
му, са етимологията, ономастиката и старобългаристиката. „Постиженията му в тези области отреждат на Й. Заимов заслужено място сред
най-видните представители на славистиката у нас и в чужбина. Изборът на разработваната тематика не е случаен и самоцелен, а преследва
една основна задача – да разшири и задълбочи знанията за произхода,
развоя и миналото на нашия език и на нашия народ“[2].
В самото начало той е член на колектива, който изработва Речник
на съвременния книжовен език в три тома. До 1979 г. ученият е съавтор
на Българския етимологичен речник, І и ІІ том; „чийто основен план и
принципи, както и почти целия първи том, изработва сам“[3].
Институтът за български език е мястото, където от 60-те години
на ХХ в. започват да се провеждат системни ономастични изследвания.
През 1976 г. Йордан Заимов става основател на секция „Ономастика“ и
на Групата за издаване на старобългарски паметници в Института.
Й. Заимов извършва огромна събирателска, научна, организационна и популяризаторска дейност за българската ономастика. Освен
колеги от Института, които той беше успял да привлече за ономастичната кауза, при него се редяха на опашка за консултация и повечето
краеведи, започнали усърдна топонимична теренна работа.
Той отдели
и немалка част от времето си за обучаването на следовници. Чрез защитата на дисертации се целеше да се ускори процесът на събиране на
топонимни материали от цялото българско езиково землище. И трите
негови редовни докторантки защитиха успешно дисертациите си по
микротопонимия...
Целия материал четете скоро...
0 коментара:
Публикуване на коментар